Когато искате да научите повече за изкуството, историята и културата, музеите обикновено са най-добрият избор.
Интересното е, че думата музей всъщност произлиза от древната институция, наречена Mouseion, или „Институция на музите“, която съдържа известната Александрийска библиотека и други стаи. Въпреки че това е мястото, откъдето музеят получава името си, това не е първият случай на място, което показва обекти със значение. Два века по-рано, около 530 г. пр. н. е., принцеса Енигалди-Нана от Нововавилонската империя е куратор на първия известен обществен музей в света.
Разположен в Ур или днешната губерния Ди Кар в Ирак, този музей съдържа артефакти, принадлежащи на Южна Месопотамия. Много от експонатите, които били изложени, всъщност били изкопани от бащата на Енигалди-Нана, крал Набонид, или събрани от бившия цар Навуходоносор. Енигалди-Нана помогнала за организирането на всички тези обекти, за да информира хората и да сподели историята на империята.
Нека научим малко повече за Енигалди-Нана и значението на нейния музей:
View this post on Instagram
Коя е Енигалди-Нана?
Родена някъде преди 547 г. пр.н.е., Енигалди-Нана е дъщеря на крал Набонид, владетел на Нововавилонската империя. Името ѝ означава „Нана иска енту“ и вероятно ѝ е дадено, след като е поела ролята на енту или върховна жрица на Ур. Тя била първият енту от шест века и имала голямо значение в Ур.
Докато повечето от нейните задължения се въртели около това да служи като „човешка съпруга“ на бога на луната Син, тя също така ръководела училище за жрици и управлявала част от храмовия комплекс на Ур.
Основаването на първия обществен музей
Бащата на Енигалди-Нана, Набонид, бил запален археолог, който провел няколко разкопки в Месопотамия, някои от които били придружени от самата Енигалди-Нана. След като Нововавилонската империя е завладяна от Ахеменидската империя, ефективно слагайки край на управлението на Набонид, Енигалди-Нана продължава да има важна позиция в Ур. И около 530 г. пр. н. е. тя основава музей в древна сграда, наречена E-Gig-Par, където също е имало и жилищни помещения.
Този музей съдържа артефакти, изкопани от Набонид, и някои, събрани от Навуходоносор II. Те включват церемониална глава на боздуган, каситски граничен знак, наречен кудуру, и част от статуя на шумерския цар Шулги, наред с много други предмети, най-старият от които датира от около 20 век пр.н.е. Смята се, че Енигалди-Нана е курирала всички артефакти и е поставила етикети на колекциите. Всъщност тези древни „музейни етикети“ са изписани върху глинени цилиндри на три различни езика, единият от които е шумерски. Имало дори ранна форма на музейни каталози, които били изписани върху плочи.
Смята се, че Енигалди-Нана е ръководила този музей до края на управлението си като енту около 500 г. пр.н.е. След това районът на Ур запада под управлението на Ахеменидите и музеят е забравен.
Откриване на музея на Енигалди-Нана
В продължение на векове музеят на Енигалди-Нана остава забравен. Накрая, през 1925 г. руините на сградата и останалата част от храмовия комплекс Ур са открити от английския археолог Леонард Уули. Някои от предметите, като надписаните глинени цилиндри, били открити по време на разкопките.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
