След като тези дни се разходихме из сладостите на Европа, днес е време да разлистим тетрадките с рецептите на бабите ни, за да почерпим чужбинските ни гости с български лакомства.
Ще наблегнем на разните глезотии, свързани някакси по-отблизо със златната есен. Но тъй като сме против сезонната дискриминация - повечето от тях можем да си притотвяме почти по всяко време на годината. Но есента са... сякаш някак… по-вкусни.
Есен! Ядене на грозде, сливи, круши и смокини като за последно. Или бъркане на разни конфитюри като за последно. Дървета, храсти и цветя, нашарени като великденски яйца. Голямото събиране на орехи. Или голямото бране на грозде. Или голямото прибиране на тикви. Или голямото каквото-имате-в-градината (или в близкия пазар).
Ореховки - сезонът на орехите е и докато сме на орехова вълна да забъркаме любимата ни бързо-лесно-вкусно 3-в-1 комбинация. Смлени орехи, захар и белтъци на сняг - забъркани, артистично сипани с лъжица върху хартия за печене, светкавично изпечени и още по-светкавично изядени - с чаша кафе или чай.
Печени ябълки или всякакви там неща с ябълки - кекса на баба с орехите и ябълките ми все още ми е любимец.
Мъстеница - онзи крем с нишесте, който по гроздоберено време се прави с гроздов сок вместо мляко или вода. Обаче ако имате мерак, колко му е да си купите грозде от магазина, по което време на годината ви е кеф, да си изстискате литър фреш и да забъркате един крем.
Снимка: Мария Захариева
Желе от дюли, прясно-прясно, много му отива, когато се е излегнало върху някоя палачинка, например. Добре му е и с мекици, а пък върху пържена филия до натрошено сирене направо е цар.
Снимка: flickr.com/storebukkebruse
Сладко от сини сливи или сладкиш с него или с пресните плодове. А може и да съчините нещо със сушени сини сливи. Въпрос на творчество, личен вкус или на вкуса на баба ви в приготвянето на сините сливи за зимата.
Тиквеник - по рецептата на баба ви, знаете - листи за баница (за тези от нас, които още не сме се изучили да точим),настъргана тиква, захар и няколко капки олио за разкош. А разбирачите го правят и с повечко орехи и канела.
Други творения с тикви - на фурна, с мед, с орехи, с мляко, с канела или с всичко заедно. Може и да е варена, но в нас нещо й се мръщим.
Круши - пресни, на конфитюр или в някой сладкиш. Представете си любимият ви блат покрит с нежни резенчета круша, завити с одеяло от пухкави белтъци и цялата тази компания леееко изпечена за по-добър тен.
Меденки - не са типично есенни, май най-много се правят през зимата, докато човек си стои вкъщи на топло. Но хич не е лоша идея да използваме по-хладните есенни вечери и да си забъркаме едни меденки, слепени с прясно приготвения конфитюр от сини сливи, например.
Смокини и всякакви сладка и сладкиши с тях. Аз май залитам към прясната им версия през есента. В компанията на чаша вино и някое сирене например.
Който иска да спори, че комбинирането на плодове и сирена не е много българско - моят отбор луди баби всички до една си хапват плодове със сирене - пък те французите нека си разправят истории за камембер с грозде, сниман върху красива дървена цепеница. Явно и те си имат луди баби. Ходете доказвайте кои първи са полудели.
Я по-добре - викнете си няколко френски каучсърфъра и докато похапвате десерти си разправяйте истории за баби.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
