Европа и ислямът – едно недоразумение на 1500 години - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Европа и ислямът – едно недоразумение на 1500 години
Европа и ислямът – едно недоразумение на 1500 години

Историята на отношенията между Европа и исляма през последните 1500 години е задълбочено анализирана в книгата на италианския историк проф. Франко Кардини „Европа и ислямът. Историята на едно недоразумение“ (Издателство „Изток-Запад“).

В изследването си „Европа и ислямът“ (с подзаглавие „Историята на едно недоразумение“) Кардини проследява контактите между исляма и Стария континент, продължаващи вече хиляда и петстотин години. Отделено е специално място на предразсъдъците и недоразуменията, които са възниквали в хода на тези отношения през вековете. „Европа и ислямът“ е пълна с интересни факти, като например как се появява навикът да се пие кафе на Стария континент.

Прочетете откъс от „Европа и ислямът“, а в края му научете как да спечелите книгата от Peika.bg и издателство „Изток-Запад“:

Европа и Азия, християнство и ислям: съпоставки и двусмислия

Независимо от това как правим съпоставянето на Европа с ислямския свят тя винаги съдържа в себе си известен елемент на противопоставяне. Може би това е така поради факта, че продължаваме да гледаме на това съпоставяне (или поне подсъзнателно да го възприемаме) като един вид продължение или като възобновяваща се среща/сблъсък между християнството и исляма. Процесът на секуларизация – неотделима черта на западната съвременност – не ни позволява да продължаваме да отъждествяваме Европа нито с християнството изобщо, нито просто с дадено християнство. Но въпреки това, най-малкото откакто западният свят, който, от друга страна, не трябва да отъждествяваме напълно с Европа, започна да следи с нарастващо безпокойство разпространението на ислямските движения, неправилно наречени „фундаменталистки“ (доколкото не можем, разбира се, изцяло да идентифицираме исляма с различните и многобройни лица на „фундаменталистката“ идеология), в Европа постепенно възникна тенденцията да съзираме в исляма най-малкото потенциален противник. Тази тенденция би могла да бъде наречена нова, но мнозина европейци я възприемат по-скоро като revival, като повторение, като дежавю, като възобновяване на противостоенето – твърде древно и, може да се каже, вкоренило се в дълбоката географско-историческа и географско-структурна реалност.

Така че би трябвало да се запитаме дали всъщност съпоставянето на Европа и исляма често пъти не се преживява, от една страна, като несполучлива аналогия на противопоставянето между запада и исляма (или между съвременността и исляма, а това би усложнило още повече проблема заради склонността запада и съвременността да бъдат схващани като неотделими един от друг), а от друга страна – като продължение на древното и класическо „противопоставяне-дуел между Европа и Азия, за което е писал още Есхил в книгата си „Персите“? По-късно Хипократ е тълкувал подобно противопоставяне в своя трактат „За видовете атмосфера“ („Deaeribus“) както от природно-климатическа, така и от политико-институционална гледна точка (според него, в резултат на мекия климат и на монархическото управление азиатците са загубили своя войнствен характер, а европейците са станали по-активни и войнствени заради по-суровия климат и обществените свободи). А в книгата си „Политика“ Аристотел обяснява това като резултат от природната разлика в нрава. Но разбира се, колкото и неприемливо да е да отъждествяваме християнския свят с Европа, още по-невъзможно е да свеждаме Азия до исляма и обратното. Както е известно, не цялата Азия е мюсюлманска, а „дар-ал-Ислам“ (земята на исляма) се простира далеч извън пределите на азиатския континент.

Към всичко това трябва да добавим и „асиметрията“, най-малкото привидна, между самите термини „Европа“ и „ислям“ – всъщност единият термин означава част на света, а другият – религия. Но ето че стигаме до първия концептуален ключ, с помощта на който можем да решим нашата дилема. Както отбелязва в тази връзка Бърнард Луис:

В случая асиметрията е по-скоро привидна, а не реална. „Европа“ е понятие, създадено от европейците, както и цялата географска система на континентите, сред които Европа е заемала първо място. Самата Европа е създала понятието Европа и е създала Европа; Европа е открила Америка, дала ѝ е наименование и в известен смисъл я е създала. Векове преди това Европа била измислила както Азия, така и Африка, чиито жители до XIX в., ерата на европейското господство в световни мащаби, изобщо не са знаели за наименованията, националните принадлежности и дори за тези класификации, измислени от европейците за своя употреба.

Ислямът не е географска област: това е религия. Обаче за мюсюлманите думата „религия“ няма същия смисъл, какъвто тя има за християните в съвременността или през средновековието.

Обаче противопоставянето „Европа/Азия“, също както и „Запад/Ориент“, има дълготраен исторически и геополитически статут, надхвърлящ напрежението между Европа и исляма. Впрочем според някои през определени периоди, като например през епохата на кръстоносните походи или по време на хегемонията на Османската империя в източните части на Средиземноморието и на Балканския полуостров, дуелът между Европа и Азия, между Запада и Изтока е приел формата на онова, което е прието да наричаме „двубой между кръста и полумесеца“ (което е твърде неточно, най-малкото на равнището на символиката). А ако си зададем въпроса кога и как се е създала съвременната представа за Европа и за европейската идентичност, като оставим настрана сведенията на древните географи, виждаме освен останалите фактори за нейното формиране колко силно именно ислямът е съдействал за това и до каква степен, макар и така да се каже по негативен начин. Нееднократната мюсюлманска агресия срещу Европа – от VII–VIII до Х в., а след това и от XIV до XVIII в. – независимо от това, дали тази агресия е била обективно реална или европейците са я интерпретирали като такава, е изиграла ролята на „жестоката акушерка“ на Европа.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Европа и ислямът“ .

Как? 

Отговорете в коментар под статията тук: Ако можехте да пътувате във времето, кога бихте живели?

Един от отговорилите ще спечели книгата. Името му ще бъде изтеглено чрез жребий и ще бъде обявено във фейсбук страницата на Peika.bg на 27 февруари 2015 г. 

Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
ceco, 25.02.2015 | 19:57
Без съмнение във времето на мирното съвместно съществуване между исляма и християнството в столицата на Ал Андалуз по време на строежа на Катедралата Мескита де Кордоба - Пътуване до... patepis.com/?p=42490
Манол Илиев, 23.02.2015 | 02:32
Авантюризмът в мен надделя и ако можех да избирам бих искал да поживея във времената на Великите географски открития. Отдавна съм преминал юношеските години, но блянът към неизвестното и далечното явно остава завинаги...
Cedric, 20.02.2015 | 21:18
Бих искал да живея около 575 пр. Хр във Вавилон да се насладя на Висящи градини на Семирамида
Вера Тодорова, 20.02.2015 | 20:31
Бих живяла тук, по българските земи, но през 19 век. Тогава духът на хората е бил различен, по-естествен, по-жив и наситен, идеалите са се следвали, ценностите са имали своето значение, а делата са значели много. Би било невероятно да видя това и да взема участие в него!
Седефка Николова, 18.02.2015 | 23:07
Живея в интересно време и макар това да е проклятие, според поговорката, не бих си пожелала друго. Това не ми пречи да си мечтая за машина на времето, с която да отскачам във вековете назад и напред, когато ми хрумне...:)
Елена Родимова, 18.02.2015 | 21:03
Без съмнение в епохата на Ренесанса! Изкуство, култура и живопис процъфтяват през това вдъхновяващо време! :)
Абонирайте се за нашия бюлетин