Природният феномен Белоградчишки скали представлява скален комплекс, разположен в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик.
Дължината на комплекса достига 30 км., като най-интересното при него е, че скалите наподобяват по форма различни фигури – на хора, животни и др. Някои от тях се извисяват на височина до 200 м.
Някога Белоградчишките скали са били на дъното на море. Червеникавият си оттенък са придобили, поради корозията на желязото, съдържащо се в тях.
Това чудо на природата се е формирало в продължение на 200 млн. години, като са се обособили няколко скални групи. Фигурите, които можем да различим във всяка от тях са многобройни. Все пак има някои, които са по-известни от останалите.
В първата скална група, която е разположена около Белоградчик, това са: Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбата, Лъва, Монасите, Овчарчето, Мечката и Замъка.
Следващата група се намира западно от града. Сред най-известните фигури там са: Збеговете, Еркюприя, Борич и Близнаците. До тях има възможност да стигнете с автомобил. Освен извисяващите се скали, тук има и много пропасти. Малък и Голям Збек и Близнаците са използвани в миналото от византийци, българи и османци като естествена защитна стена. На това място са открити и останки от постройки и зидове. Също така са запазени някои от 100-те стъпала, изсечени в скалите преди стотици години.
Трета скална група се е оформила на 4 км източно от Белоградчик. Тя обхваща района около Лепенишката пещера и Латинското кале.
Последните две групи се намират съответно около селата Боровица и Фалколец, и Гюрич и Белотинци.
За едно такова магично място, няма как да не възникнат и множество легенди, свързани с произхода му. Ето най-известната сред тях:
В миналото на двата най-високи върха имало мъжки и девически манастир.
Някъде в полите на връх Миджур живеела девойка на име Вита, която притежавала невиждана красота. Често, докато пасяла козите по планинските склонове, тя запявала и омайвала всичко живо с медния си глас. Понякога виждала там млад овчар, който свирел чудно на кавал. Така слушайки свирнята му, тя все по-вече го заобичвала, той нея – също. Един ден, обаче, стар калугер дошъл в дома на Вита. Като видял колко е красива, започнал да съветва родителите и да я дадат в манастир. Наплашил ги, че такава хубост не е на хубаво и ще си имат грижи. Родителите и били прости хорица и приели съвета на калугера. Така Вита била пратена в девическия манастир, а игуменката я нарекла Витиния.
Дълго време Витиния не можела да се примири, че са я откъснали от любимия ѝ и плачела ден и нощ. Една вечер имало буря и тя била отворила прозореца на килията си, когато чула някой да вика името ѝ. Това бил овчарят, който станал послушник в мъжкия манастир. Оттогава двамата започнали да се срещат тайно. Всички в манастира забелязали промяната в настроението на Витиния, но решили, че просто се е примирила. И така времето минавало, докато един ден тя отново се затворила в килията си и не искала да излезе оттам. Монахините решили, че е болна и я оставили на мира. Малко по късно, когато чули детски плач, всички разбрали каква е истината. Игуменката се ядосала и изгонила Витиния с бебето на ръце. За изгонените от манастира нямало милост, нито имало кой да им подаде ръка. Докато се отдалечавала от манастира, нейният любим я наблюдавал от отвъдния връх и се чудел как да и помогне.
В миг девическият манастир се срутил с грохот, затрупвайки всичко живо. Витиния се вкаменила, заедно с бебето на ръце. Нейният любим – монахът Лука, застанал пред входа на манастира, също станал на камък. И днес могат да бъдат видени вкаменените фигури на Витиния и Лука, известни като Монахът и Монахинята.
Белоградчишките скали са сред Стоте национални туристически обекта, като са обявени за природна забележителност още през 1949 година.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
