Фестивалът Transfiguration още от началото даде заявка, че няма да остане без последствия и действително оставяше все по-приятен послевкус с всеки изминал ден от събитието в село Долен. Хората, които бяхме там от 6-9 август действително получихме това, за което бяхме дошли и може би дори малко повече.
За трите дълги дни екипът на Transfiguration направи, каквото бяха казали, и свърши останалото на място, както можа, а другото беше работа на бандите. Безспорно най-силната страна на феста беше силният лайн-ъп, защото точно такава конфигурация от музиканти едва ли някога се качвала на сцена в България преди 2015-а година. Transfiguration беше най-добрият повод да се изпее и изсвири, че фолклорната/уърлд/етно музиката във всичките й вариации намира подходяща почва тук и от това израсна нещо.
Израсна музиката - музика в един чист вид, която се отличава насред замърсената ни информационна среда в града. Тази музика е абсолютно откъсната от всякаква модерна мания за популярност и не търпи мейнстрийм клишета, защото е по-голяма и по-стара от тях. Музика, толкова мощна, че все едно просто избликва от земята, изпод краката ни. Идва от вековете назад, но все едно сме я знаели винаги, защото е част от нас.
Irfan
Всички банди на сцената на Transfiguration 2015 бяха много искрени в споделянето на своята музика. И тази музика очевидно е успяла да достигне до хората, които дочакаха Исихия десет години след последния им концерт и то в амфитеатър в Родопите, в задния двор на къщата на Веско от Кайно Ясно Солнце. И в това нямаше нищо странно. Balkansky и Теодосий Спасов за пореден път изплетоха електронна история, разказана от няколко български инструмента и в това нямаше нищо странно.
Кайно Ясно Солнце
Средновековната приказка на унгарците The Moon and the Nightspirit беше последвана от мощния гърцки рок с фолоклорни инструменти на Villagers of Ioannina City, а накрая музикалното преображение беше доведено до ритуален край с една дълбока smallman изповед.
smallman
Всичко това изглеждаше на мястото, както плавният преход от рисуващата картини музика на Irfan до бриза от Босфора, който донесоха накрая Baba Zula.
Baba Zula
Transfiguration беше ценен с още нещо. Идеята за строене на фестивална инфраструктура от нулата по някакъв начин наистина отличаваше този фестивал от всички останали, защото Transfiguration заяви, че няма да е просто събитие, а ще е една идея и тя е неразривно свързана със село Долен. Фестивалът привлече мнозина българи да се съберат на село и да построят амфитеатър, кухня, компостни тоалетни, душ кабини от камък, греди и глина, всичко с ръцете си, както са правели предците им векове наред.
Амфитеатърът
По-късно на уъркшопите имаше демонстрации по коване, тъкане и извайване на глинени съдове – все занаяти, които са вплетени в историята ни. Въобще, усърдната дейност на Долен създаде неща, които ще останат, което в днешния китайски фастфууд свят изглежда впечатляващо. Четата от организатори и доброволци на Transfiguration направиха и две сцени, за да се чува гласът им по-надалеч.
От друга страна, високота цена на билета за Transfiguration създаде своеобразна цедка на аудиторията и той се получи най-спокойният фест, на който съм бил в България. В амфитеатъра нямаше място за бесове, освен по някой пийнал местен. Пъстрата мозайка от жители на селото и всякакви образи от останалата част от страната, различно облечени, с различни професии и на различна възраст, можеше да се срещне само в този момент, на това място.
И тази среща също е добра, защото напоследък като че ли новините се пренесоха на улицата и това направи така, че тук повече се виждаме, отколкото се срещаме наистина. Хората все повече се държат един с друг, все едно нямаме общо минало, нито общо бъдеще и всеки се окопал в собствения си свят за по-сигурно.
Когато това се случи, единственото, към което може да се обърне един народ е към корените си, към фолклора и миналото си. Колкото и мнозинството да се бъхта да е модьерно, толкова това мнозинство не е, защото не познава миналото си и затова изглежда смешно в настоящето.
Най-доброто на Transfiguration беше, че за 3 дни бе оазис на нещо смислено в тази страна – доверие между хората в способностите им, което доведе до реални резултати, искрено отношение между същите хора, в хармония с мястото и музиката, която му принадлежи. Едно колективно обогатяване директно от извора не просто на българската музика, а на музиката изобщо. Заради това и не си свалям лентата от феста от ръката вече пети ден.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
