Какво е да си приключенец на пълен работен ден?
Филип Лхамсурен е от хората, които знаят отговора. Често го наричат пътешественик и изследовател, но той държи да отбележи, че не е нито едното, нито другото. Признава, че страшните и опасни експедиции не са с цел адреналин, а ментално и душевно обогатяване. Най-ценното за него е докосването до дивата природа и възможността да работиш мечтата си.
Наскоро ви запознахме с неговата нова кампания „Завръщане в Амазония“ - посветена на подготовката му отново да прекоси най-голямата джунгла на планетата. Кампанията ще продължи една година от април 2017 г до април 2018 г., през която той ще се подготвя физически и психически за това приключение.
Експедицията „В прегръдките на Амазония“ ще е с по-различен и мащабен маршрут, а преминаването му ще бъде солово и безмоторно – пеша, с колело и с кану. Peika.bg e медиен партньор на кампанията „Завръщане в Амазония“, така че всичко за нея следете при нас.
Вижте какво разказа Филип Лхамсурен за Амазония, смисъла на приключението и връзката с природата.
- Разкажи ми за кампанията „Завръщане в Амазония“, какво включва?
- Кампанията е с име „Завръщане в Амазония“, тъй като реално аз се завръщам физически и психически там. Тя стартира през април 2017 г. и ще продължи една година до април 2018 г. Ще включва освен подготовка, така и привличане на внимание към проекта, който е много рядък. Малцина са хората, които правят експедиции в Амазония, особено по този начин - солово. Но моята цел не е рекорд. Смисълът на всичките ми експедиции е да се потопя в дивата природа и да бъда сам, да се движа безмоторно, защото за мен най-важна е връзката с природата. Моята философия е, че когато човек е сам, той е ангажиран изцяло с тази връзка защото ако не е в симбиоза с природата, той не би продължил. Може би, когато излезе от планината или от гората, човешкото его се обажда и казва: „Аз сам победих природата“, „Сам качих този връх“, „Сам покорих“. В моя речник и в моя живот не съществуват тези понятия. Трябва да направиш връзка с природата, тогава тя те допуска, да се сродиш с нея, защото ти си част от нея, тогава нещата се получават и ти трябва да си благодарен и да я уважаваш. Най-важните уроци за мен са именно от тази съвместимост!
В кампанията ще има 4 микро експедиции. През юни месец ще замина за пустинята Гоби за 3 седмици. Ще карам колело с двама мои спътници – фотограф от България и картограф от Швейцария. Другият формат е минаване на Дунава по българската му част с кану. Всяко от тези действия включва заснемане и даване на обратна връзка, за да видят хората какво се случва в кухнята. През септември ще направя скороходно преминаване на маршрута Ком-Емине. В края на годината ще замина за Бразилия. В началото на следващата година ще остана там, за да се подготвям в джунглата, където ще тренирам и уча основни практики за оцеляване от хората по реката. Ще имам работа и по маршрута и логистиката на експедицията. Въпреки че съм бил вече в Амазония няколко пъти, всеки район е специфичен, нищо не е еднакво, и за мен продължа да бъде допир до непознатото. Именно това неизвесно в уравнението е урока които трябва да науча. Последните два месеца планирам да съм в България, а соло експедицията реално ще стартира през април 2018 г.
- Защо толкова обичаш Амазония?
- Винаги съм търсил дивите места. Самият аз съм израснал на такива. Там чувствам освободеност. Моят формат се нарича „Забравените пътища“, защото търся местата, в които намесата на хората не е толкова значителна. Само там човек се чувства колкото една трохичка, усеща, че е подвластен на природата. Когато осъзнаеш, че си незначителен насред хоризонта, малките победи стават големи празници за теб. Колкото повече си в природата, толкова по прост става живота ти. С това се кове духът на човека. Амазония е една огромна арена от над 7 милиона квадратни километра, в която си загубен завинаги. Обикновено човек или бяга ужасен от това място, или остава завинаги прегърнат от него. За мен Амазония е удивителна. Тя е последното живо наследство на земята, такава каквато е била от времената на динозаврите. Всеки път намирам нещо ново в нея. Всеки ден там откривам нещо ново в себе си и за света въобще. Природата е по-силна от всичките догми на човечеството. В нея реализираш целия си потенциал – не само физически, но и духовен.
- Какво ще търсиш по време на експедицията?
- Вечните екзистенциални въпроси. Това не е търсене, това е любов. Това е зов от дълбините. След приключването на тази експедиция, процесът ще продължава. Няма как да накараш един човек да спре да се развива, когато търси големите въпроси и изпитва жажда. Да живееш с изгревите и залезите за много хора е романтично понятие, но те трябва да разберат, че аз съм един реален мечтател. Нещата се случват и го доказвам със собствения си живот. Ако погледнем в чужбина, това което правя, си е професия за определен кръг от хора. В България заниманията ми звучат твърде романтично. Разбирам това, защото тук няма култура за подобни неща. И не бъркайте туризма и екстремните спортове със соло приключенията! Отвън нещата може и да изглеждат сходни, но мотивите са тотално различни. Някой трябва да отвори път за мечтите като начин на работа, отговорно и с морал, няма как други да последват нещо което все още го няма. Това е вдъхновение, вяра в нещата, които обичаш и искаш да правиш. В чужбина да си приключенец е професия. Много от държавите в Европа са с колониална история, имат връзка с Африка, Южна Америка. За тях е нормално млади хора да заминат, за да подпомагат някое индианско селище например. Там белият човек отдавна има връзка с далечните дестинации и култури. Време е да се погледне по-сериозно на приключенията като дейност на пълен работен ден. И тази кампания ще го докаже, както и самата експедиция. Искам повече хора да открият пътя към себе си. Това е много важно. Слушайки други такива хора, аз съм научил много неща и съм открил своята посока. Така че е важно да сме добри сателити и да пускаме правилната информация, която идва от сърцето.
- Срещаш ли подкрепа на идеите си. Хората разбират ли това, което правиш?
- Хората са толкова много и различни, че няма как да драснеш клечката и да изгори цялата стая. Въпросът е да започне да се прожектира това огънче, а пък то ще си намери къде да се разгори. Нищо не е на всяка цена. Със сигурност е странно да започнеш да говориш на даден човек за Амазония, докато се намира в центъра на София. Аз си давам сметка за това. Ако нещо е лесно, пътят е съмнителен. Но ако обичаш нещо и си готов да рискуваш живота си за него, това, че хората, не те разбират, не бива да те спира. Трябва да намериш път към тях. Изисква се енергичност, вяра, борба. Ако си достатъчно луд в това, за което гориш, тогава можеш да запалиш и други. Но трябва да си отворен, последователен, да имаш воля и дисциплина. Това също е част от кампанията. И все пак казвам нищо не е на всяка цена.
- Как можеш да се подготвиш за такова приключение или трябва да си готов?
- Всичко е нагласа. Ако виждах навсякъде в джунглата - отровните змии, малария и крокодили в джунглата единствено като опасности, никога не бих тръгнал. Но аз виждам предизвикателство, уроци, любов, виждам как функционира природата. Дивя се и се радвам на животните, които срещам. Хората не знаят какво е да хванеш един малък кайман. Това е същество, което от милиони години е преди нас на Земята. Миризмата му е като на букет лилии! Холовудските клишета казват: „Той е страшен, има зъби, яде хора“. Ако живеем в клишета, никога няма да узнаем истината за живота. Амазония не са куп опасности или начин да покажеш колко си значим. За мен Амазония е любов. Ако се замислим, целият свят някога е бил една голяма Амазония, една джунгла, в която са се скитали динозаври. Амазония е миналото. Аз се връщам във времето, когато природата е била господар на планетата, а не хората, затова отивам пак там.
Макар и да отивам с план в главата си, всеки ден може да ми е последен, затова живея пълноценно още от днес. Твърде кратко сме на този свят и ако вярваме на заблуди, няма да ни остане време да живеем истински. Ние имаме срок на годност, затова трябва да намерим какво ни прави щастливи и кое е нашето призвание. Това не значи, че след като го откриеш, животът ще ти ще бъде цветя и рози. Всеки ден е борба, но откриеш ли важното, ти има за какво да вървиш напред.
- Какъв е смисълът на кампанията?
- Кампанията е за самата експедиция Амазония, аз не съм важен. Идеята ми е повече хора да научат нещо интересно. И ако ги докосне, ще научат как да подкрепят експедицията.
- Но хората се мотивират от личния пример…
- Да, няма как да не се мотивират. Те ще следят мен, но моят акцент е, те да разберат за себе си и за този свят Амазония. Хората следват хора, винаги е било така. Но аз не искам да се гледам в огледалото или да се бия в гърдите. Аз съм влюбен в природата, в Амазония. Искам да я споделя, да покажа защо съм готов да си рискувам за такава мечта. Аз съм просто един посредник. Разбира се, повечето хора ще гледат първо посредника, но следвайки ме достатъчно дълго, гледайки и слушайки за кампанията, те ще разберат истински важното.
Въпросът е това да не са едни празнословия, защото накрая аз отивам сред природата и ще съм сам с нея. Тя може да ме наказва всеки ден и това е добре, защото тя е шефа и аз я признавам. Аз обичам шефа. Ти обичаш майка си. Когато си направил пакост, тя те бие, обаче ти пак я обичаш, защото не можеш без майка си. Същото е и с природата. Тя може да ме набие, може да ме убие дори, но това е моята майка и аз я обичам.
- Какво очакваш от кампанията и какво искаш да постигнеш с нея?
- Като начало най-важното е да споделям за проекта. След това нещата имат конкретни цели, първата разбира се, е благополучното завършване на мисията. А втората главна цел на експедицията е създаването на пълнометражен документален филм, проследяващ не само личния ми поход, и как се справям в дъждовната гора, но и Амазония, и нейните хора в по-непознат и по-личен поглед. Усещането за реката, нейната значимост за планетата и сърцата на хората там, са това, което ме мотивира дошълнително в този проект. За мен е важно да се покаже този свят в дълбочина, не само предизвикателствата по пътя ми. Този филм има потенциала да отведе зрителите в онази вечна среща на Човека и Природата. Така, че всеки който следва и споделя кампанията “Завръщане в Амзония”, ще допринесе да чуят повече хора и да научат за това. Така повече ще е възможно да се случи тази мисия без компромиси. Накратко от съдействие на всекипряко зависи успехът на филма. На abandonedroads.com или във фейсбук страницата „Забравените пътища“ всеки може да следи текущи новини, тренировки и подготовката на експедицията. Там могат да открият и как конкретно да подкрепят мисията.
Не говоря само за финансови средства, а за енергия – градивна, положителна, благодарение, на която нещата се случват. За мен най-голямото спонсорство е хората да вярват в мечтите, в които аз вярвам. Това е най-силното, най-важното нещо за мен. След това идват всички материали неща. Вярвам в това, такава ме е направила природата, не мога да бъда друг. Дошло е времето и тръгвам. Не си задвам въпроса дали ще успея, важното е да направя крачката.
*Снимки: Филип Лхамсурен, Румен Койнов, Иво Белин
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
