Емил Рашковски е един от любимите ни пейзажни фотографи. Той е от онези хора, които могат да ви вдъхновят да пътувате само с една снимка. Как става това - четете какво ни разказа Емил в интервю специално за Peika.bg:
Визитка: Казвам се Емил Рашковски, на 38 години и фотографията е моята страст. Професията ми не е свързана пряко с фотографията. Занимавам се със системи за управление и подобрение на качеството в голяма международна компания. Използвам свободното си време да бъда сред природата и да се опитвам да заснемам красивите моменти, които тя ми предлага. Като цяло харесвам дейностите и спортовете на открито било то планинарство, алпинизъм, ски, каране на сърф, каяк. В планината или на морето се чувствам най-добре, а снимането ме кара да търся красотата. Обичам творческия процес, при който влагам собственото си интерпретиране на картините, които снимам. Така се опитвам да изразя чувствата си за това, което виждам. Снимките ми са били публикувани в различни издания както в България, така и чужбина. Печелил съм или съм бил в призовите места на редица конкурси.
Добрите кадри са... плод на сериозна подготовка и умения. Когато отивам на снимки, винаги тръгвам с някаква определена цел и някаква идея в съзнанието си. Доброто планиране е наистина ключово за крайния успех. Разбира се, и късметът трябва да е на моя страна, но късметът само допълва добрата подготовка. Общо взето, с течение на времето съм се научил къде, какво, как и по кое време на годината и денонощието трябва да снимам, за да се получи добър кадър. За целта проучвам интересни места, следя прогнозите за времето (например при нестабилна атмосфера могат да се получат интересни драматични кадри), състоянието на небесните тела – изгрев, залез, фази на луната.
В природата всичко е красиво. Тя е съвършена. Изборът ми какво да снимам, зависи от множество фактори, които изграждат един фотограф по принцип. За пейзажната фотография са важни постройката на кадъра, композицията, интересния ракурс, вълшебните моменти на изгрева и залеза, нощта. Лично мен ме вълнуват тези неща.
Добрите фотографии трябва да могат да въздействат на зрителя по някакъв начин – или да разказват някаква история, или да предават някаква емоция, момент, който е красив или емоционален. Фотографът винаги трябва да мисли за зрителя от отсрещната страна. Когато стоиш на дадено място ти имаш емоции, преживяваш нещо, някакъв момент. Трябва да умееш да предадеш тези емоции и на хората, които не са присъствали физически. За да задържи вниманието на зрителя една пейзажна снимка трябва да разказва определена история, да внушава настроение, да събужда чувства и емоции. Всеки човек или поне повечето хора не са безразлични към красотата на природата. Добре заснетите и предадени природни картини са въздействащи.
За първи път се срещнах с фотографията... По фотографията се запалих преди повече от десет години. Започнах с един цифров апарат, тип сапунерка, и като всеки начинаещ щраках почти всичко, което ми виждаха очите. Учех се чрез практика, експериментиране, четях литература, гледах какво правят другите фотографи. Заснех няколко кадъра, които се харесаха. Една моя черно-бяла снимка на самотно колело в дъжда дори стана хит в популярен български фотографски сайт. Обикалях планините с един компактен апарат, но се бях фокусирал повече върху планинарството и ските, отколкото върху фотографията. Общо взето, допреди две години не съм се занимавал толкова задълбочено с фотография, както в момента. В един момент се захванах наистина сериозно. Минах през най-различни фотографски курсове, пленери, уъркшопи. От контактите ми с по-опитни фотографи научих много за практическата част на фотографията. Това ми помогна да постигна по-значителни успехи. Снабдих се и с по-добра техника и нещата потръгнаха.
Вдъхновение за снимане откривам в... Пейзажната фотография е моята най-голяма страст. Моето вдъхновение е красотата на природата. Вдъхновяват ме и работите на други фотографи, които са успели да ми въздействат. По принцип фотографията е начинът да изразя себе си, да покажа моята интерпретация на красотата и величието на природата. Обичам да показвам на хората интересни, красиви, въздействащи места и моменти. Да ги карам да съпреживяват моите емоции и преживявания. Да искат да бъдат или да се чувстват все едно присъстват на мястото и изживяват емоцията, която се опитвам да им предам.
Най-невероятното ми преживяване на път беше... Повечето ми преживявания сред природата са невероятни, по-скоро невероятно красиви. За мен невероятни са трансформациите й. От фотографска гледна точка са ми интересни преходните състояния и сезони – зима-пролет, лято-есен, есен-зима, съответно изгрев или залез. Тогава се случват и най-интересните природни картини. Иначе като планинар за мен беше невероятно преживяване да изкача най-високия връх на Алпите – Монблан. По време на изкачването имаше един участък, наречен Кулоара на смъртта, където непрекъснато има каменопади и каските и бързите реакции са задължителни. Кулоарът е дълъг около 200 м, на места е почти отвесна скала. По склона му постоянно падат камъни, които често водят до неприятни инциденти. Минаването на този участък беше изпълнено с доста адреналин. Трябваше да изчакваме затишията между падащите камъни, за да преминем на прибежки, с немалка доза късмет. В крайна сметка стъпването ми на Монблан за мен беше наистина невероятно вълнуващо преживяване.
Бих се връщал отново и отново да снимам... Обожавам Рила, Пирин, Родопите, Балкана, Витоша, Плана, Конявска планина, морето. Това са места, на които ще се връщам отново и отново. Много често се връщам да снимам на места, които са на половин-един час шофиране от София.
Един мой ден протича така: Ставане, гледане на снимки с чаша кафе, работа в офис, пак гледане на снимки. Вечер обикновено обработвам кадри, които периодично публикувам на страницата си. Често отивам до някоя любима близка дестинация след работа, за да заснема залеза, ако има добри условия. Случва ми се и да снимам и изгрева преди да отида на работа, но по-рядко.
Когато не снимам, обичам да... планирам следващите си дестинации за снимки. Зимата обичам да карам ски. Иначе когато не снимам, се занимавам с професията си, която не е свързана с фотографията.
Последния уикенд се оказах в... Италианските Алпи на фото пътешествие.
За мен фотографията е... Потребност. Изкуство. Начин да изразявам себе си.
Харесвам ми да се фокусирам върху мимолетните, но и най-красиви моменти на изгрева, залеза, светлините на нощта и звездното небе. Тези трансформации са наистина магически, символ са на вечния кръговрат в природата, когато денят умира, но и винаги се ражда отново. Харесвам този стил – снимането на изгрева, залеза, мистиката на нощта, когато и настроенията, и цветовете са уникални. Тези мигове обикновено траят по няколко минути, хората ги виждат по-рядко и затова са и толкова въздействащи.
За мен пътуването е... Нещо, без което не мога. То ми носи емоции и нови преживявания. Зарежда ме с енергия.
Пейката с най-хубавата гледка се намира в... По принцип на местата, на които ходя няма пейки, но сега се сещам за една, която намерих по време на пътешествието ми в Алпите. Намира се на едно възвишение край градчето Санта Магдалена в Южен Тирол. От нея се разкрива невероятно красива гледка на градчето с прекрасната му готическа църква на фона на острите алпийски зъбери.
Снимките на Емил Рашковски можете да видите във фейсбук, flickr и 500px.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
