Гергьовден, отбелязван на 6 май, е важен празник в българския православен календар, който почита Свети Георги Победоносец, християнски мъченик, който се смята за покровител на овчарите, стадата и земеделието.
Освен вкусната храна, Гергьовден е известен и с различни традиции, които отбелязват началото на летния сезон. Ето някои от основните традиции, свързани с празника:
-
Ходене на църква: Посещението на литургия в чест на Свети Георги е важно за много семейства на Гергьовден. Често хората носят със себе си клонче от цъфнала роза, за да участват в благословия, извършвана от свещеника.
-
Палене на огньове: В някои райони хората изгарят купчини пръчки и храсти, за да прогонят вредителите и злите духове. Този обичай също символизира края на зимата и началото на пролетта.
-
Мерене на сила: На Гергьовден младите мъже често участват в състезания по сила, като надхвърляне на тежести или дърпане на въже, за да покажат своята физическа мощ.
-
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват.
-
Събиране на билки: Много хора вярват, че билките, събрани на Гергьовден, имат лечебни свойства, така че те излизат на разходка, за да берат диви цветя и растения.
-
Принасяне на жертва: В миналото обикновено се е принасяла в жертва коза или агне в чест на Свети Георги. Днес тази традиция до голяма степен е заменена от празничен семеен обяд, често включващ агнешко месо.
-
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
-
Правене на хляб: Жените често месят специален обреден хляб, украсен с фигури, представляващи кошница с грозде, агне или други символични елементи.
-
Украсяване на домове и дворове: За да посрещнат празника, хората почистват домовете и дворовете си и понякога правят цветни гирлянди от цветя и зеленина, за да украсят жилищните си пространства.
-
Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Тези традиции са важна част от честването на Гергьовден и допринасят за богатото културно наследство на България. Въпреки че някои от тях може да изглеждат странни или архаични, те служат като напомняне за нашето минало и споделена история.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
