Гложенският манастир е едно от тези места, в които стъпваш на пръсти, затаяваш дъх и усещаш енергията на отминали епохи. Епохи, богати на гордост, смелост, плам, любов, бягства, нравственост, огън.
Основите му са стари, отпреди осем века. Това не му пречи, обаче, да е опожаряван и издиган отново на едно от най-красивите места в Тетевенски балкан.
Някои биха казали, че манастирът се намира на 12 км от Тетевен до село Гложене, но аз предпочитам да го поставям под връх Камен Лисец. Храмът буквално надзърта зад хълма, а от преддверието му се отваря широка гледка от зелени поля, планини и малки селца, свързани от прашни черни пътеки.
По тези пътеки често са сновяли монаси, превеждали са религиозни книги, а той самият е бил просветен център с усилена училищна дейност. Самият Левски също се е крил в храма по време на буйните революционни дейности, а скривалището му може да се види и днес в една от малките монашески стаи.
Всъщност около идеята за построяването на манастира витае легендата за една икона. Също като тази в Бачково, иконата на Св. Георги Победоносец често е била намирана на склона, на който в момента се простира Гложенската обител. Монасите уважили този знак и построили манастира точно на този хълм.
Едно от най-приятните особености на манастира е изключително поддържаната градина, изящните дървета и цвета, които сякаш благодарят с цветовете си, че са посадени точно на това свято място. Долавят се усещане за хармония и разбирателство, плътна тишина и единство с природа и история.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
