Да, правилно сте прочели заглавието, ще стане дума за тази малка, студена и далечна страна. Накратко това е, което повечето българи знаят за Естония. Неслучайно на картата на Европа през очите на българите, Естония е отбелязана с "Never been there", или с други думи - "Кракът ми нивга не е стъпвал там и идея си нямам тея хора в къщи ли живеят или в иглута".
Всъщност Естония е едно приятно местенце, което не се различава толкова много от която и да е друга европейска страна, като оставим студа. За скромните пет месеца, които прекарах там, и то главно през зимата, успях да усетя температури до -30 градуса, които наистина не са за всеки. Говорейки за Естония, сигурно първата мисъл, която изплува в главата ви, е свързана със столицата - Талин. Аз обаче ще ви разкажа за втория по големина град, а именно Тарту.
Вторият по големина град всъщност е не по-малко важен от самата столица, тъй като в него е разположен най-старият университет в сраната, строен през далечната 1632 г. Това е и причината Тарту често да се споменава като културната столица на страната. С помощта на университета, Тарту си е изградил и името на студентски град, което се усеща още в момента, в който стъпиш на автогарата. Навсякъде е пълно с млади хора, които бързат към университета, към някой пъб или към многото общежития в града. Атмосферата се допълва и от символа на града, намиращ се на главния площад, а именно фонтанът на целуващите се студенти.
Няма човек, посетил Тарту, който не се е снимал с него, а в момента, в който водата във фонтана замръзне, разбираш, че зимата е настъпила и е време да обуеш втори чифт чорапи.
Споменавайки площада, той е и място за изява на студентите от по-артистично ориентираните факултети. Често се случва човек да завари различни арт инсталации като огромна чешма или кец насред площада.
През зимата пък площадът бива украсен от множество светлини и най-огромната елха, която някога съм виждала. Деца от целия град се стичат, за да завържат писмата си към Jõuluvana (Дядо Коледа) на клонките на дървото, а останалите просто оставят желанията си за през новата година. Тя от своя страна бива посрещната отново на големия площад с песни, заря и много шампанско.
Градът е изпъстрен с кафенета, пъбове, сладкарници и ресторанти, които обаче по никакъв начин не се натрапват и те оставят с чувство на умереност и подреденост. С изненада човек може да попадне на любимите си храни, както и на чисто естонски специалитети като Кама. За тези пък, които искат сами да си сготвят нещичко, пазарът предлага от пиле мляко.
Голяма изненада бе да разбера, че в Тарту се намира може би единственият в Естония ресторант, предлагащ българска кухня. След като похапнах шопска салата и пих крушова ракия на 2700 км от България, разбрах че където и да се намирам, българското винаги ще живее в мен. Трудно ще ви опиша каква беше и изненадата на естонската сервитьорка, когато попитах за собственика на ресторанта - българин, който остана да си говорим надълго и нашироко, тъй като аз бях първата българка, която среща от доста време насам.
За тези, които не обичат да се застояват по заведенията, в Тарту всеки ден отварят врати църкви, ботаническата градина, обсерваторията за любители астрономи и множество музеи - на играчките, на бирата, на КГБ, а също така и научния център AHHAA, който е едно изключително забавно място за малки и големи, тъй като можеш да покараш колело във въздуха, да направят някой научен експеримент пред теб или пък да видиш динозавърски вкаменелости.
За любителите на пазаруването има няколко големи центъра, в които човек може да се развихри, но с риск да остави цялата си заплата там. Хващайки един от автобусите, може бързо да се стигне до най-известния център - Лунакескус, в който се помещават множество магазини, заведения, ледена пързалка за феновете на хокея и кънките, а също така и сергийки, от които можеш да си купиш ръчно изработени вълнени чорапи или ръкавички, жизнено необходими за преживяване на зимата в Естония.
Най-студеното време в страната обаче, е и най-вълшебното, тъй като градът засиява от празнична украса, площадът е пълен с коледни сергии, а сградата на университета... не сте виждали по-красиво нещо!
Като за край ще ви разкрия едно от поверията, които се носят из Тарту, в духа му на студентски град. Всеки студент в Тарту следва да се докаже като изпълни три предизвикателства - да мине по арката на един от мостовете над р. Емайоги, да се изкъпе в прочутия фонтан на площада и... Е, третото не е за широката публика, въпреки че включва посещение на библиотеката. Ако някой ден попаднете в Тарту, просто попитайте. И не забравяйте да постоите поне минута-две на моста - гледката e вълшебна!
*
Текстът е изпратен от Ирена Чакърова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
