Градът на черното злато и един уникален музей - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Градът на черното злато и един уникален музей
Автор: Боряна Кръстева

Знаете ли кой е градът на черното злато? А знаете ли, че в него има един по-особен вид музей, който е уникален за Балканския полуостров. А подобен на него има само на четири места в Европа - Белгия, Германия, Полша и Русия.

Сигурни сме, че отговорите на тези въпроси, ще ви заинтригуват. Градът е Перник, а Музеят е на минното дело! Той е бил подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. 

До входа на подземния музей ще видите вкаменено дърво на повече от 50 млн. години. То е наречено „дърво на щастието“. При влизане в мината миньорите са го докосвали за щастие!

Музеят е напълно обезопасен, а каските, които ви гледат на вход, са по-скоро за атракция. Така че, ако искате да се почувствате поне на половина миньори, може да си сложите една и да се впуснете в тунелите. Обиколката преминава през две, почти успоредни, галерии, с дължина 630 метра. В тях ще видите около 30 експозиции, от които ще научите повече за развитието на минното дело в града, а и в цяла България. Ще видите различни съоръжения за укрепване и осветление, локомотиви, пътнически вагонетки и все неща, които не можете да откриете в друг музей. 

Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители. 

Любопитен е иконостасът на Свети Иван Рилски, който е покровител на миньорите. С него е свързана и причудлива легенда за "Старите рудници" в Перник. Един сиромах човек, сънувал Свети Иван Рилски, който му казал  да отиде да копае при Кулата, за да намери кюмюр (въглища). Мъжът изпълнил заръката на светеца и така били открити "Старите рудници".

Работата в тях започнала, но един ден стените се срутили и запушили входа. Работниците, сред които и човекът, открил рудниците, останали вътре и зачакали сигурната си смърт. Изведнъж от нищото се показала светлина или по-скоро сияние. Малко по малко работниците започнали да разравят срутените въглища и да се промъкват напред, докато не излезли през друг вход, за който никой не знаел преди това. 

Когато миньорите излезли, видели висок, слаб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Въпреки че духал силен вятър, кандилото не угасвало – все блещукало и показвало пътя. Миньорите повикали стареца да спре, но той си продължил напред и не се обърнал. Тогава миньорът, който открил мините, рекъл: „Това е сам Свети Иван Рилски! Той ми показа, че тука има кюмур, сега ни пази да не станем зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, че днеска е денят на Свети Иван Рилски…“. Оттогава миньорите не ходят на работа в деня на светеца. 

Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова туристите, които посещават музея през лятото, трябва да вземат топли дрехи, защото градусите са малко над нулата. Обиколката трае около 40 мин., като се влиза само с екскурзовод. Музеят е част от 100-те национални туристически обекта и се намира под №39.

Полезна информация: 
Работно време:
От Понеделник до Събота - 09:00 - 16:00 ч., по предварителна заявка.
Часовете за посещение са: 09.00, 10.00, 11.00, 12.00, 13.00, 14.00, 15.00 и 16.00 ч. 
Заявка за посещение можете да направите на телефон +35976603737 и +359882 990 222
Също така и на e-mail: museum_pernik@abv.bg
или в Регионален исторически музей - Перник. 

Музеят се посещава от групи не по-малко от 5 или не повече от 20 души.

Входен билет - 4,00 лв. 
Входен билет за ученици и пенсионери - 2,00 лв.  
В цената на билета е включена екскурзоводска беседа на български език 
Беседа на английски език - 10,00 лв. 
Беседа на руски език - 10,00 лв. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин