Едно малко планинско градче в провинция Солерно, Южна Италия, повече от 15 века носи името България. Неговото име е Челе ди Булгерия. Китното местенце се издига само на няколко километра от Средиземно море, в подножието на планината България.
Имената им са дадени от българските заселници, дошли по тези земи в далечното минало. Самата планината изглежда като голям лъв, който сякаш е легнал за почивка, с очи, обърнати на изток. Жителите на общините в подножието му и досега смятат, че лъвът е там, за да ги защитава. Градчето наброява едва 2000 души, но и до днес пазят двете най-забележителни места – старият каменен площад Палацо де Лука и църквата, посветена на Мадона дела Неве (в превод от италиански Мадоната на снега) с олтар от 1700 г., изработен от мрамор в ярки цветове – бяло, червено, оранжево, синьо и тъмно зелено.
Историята на мястото е следната:
Кан Алцек, четвъртият син на хан Кубрат, който с част от народа си, която му е била подчинена след удара на хазарите върху Велика България, се преселва в Италия и сключва договор с краля на лангобардите Гримуалд (662-671 г.), който му позволява да се смята за федерат (съюзник).
Прабългарите се заселват в региона Молизе – в тогавашните околии Селино, Бояно и Изериня. Те стават лоялни и коректни федерати, и съвсем естествено постепенно се асимилират. Името на градчето, което буквално преведено означава „Българските килии”, идва от легендата, че тук е имало манастир с прабългарски монаси.
Жителите на Челе ди Булгериа и днес имат съзнанието, че са потомци на прабългари, макар и да не знаят и дума прабългарски. Това е валидно и за потомците на прабългари в околните селища. Те се гордеят с произхода си, и много от тях са превърнали спомена за произхода си във фамилно име-Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро.
На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия е открит паметник на заселилия се с дружината си прабългари тук брат на кан Аспарух кан Алцек.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
