Един разказ за тъжната гледка на десетки ръждясали кораби насред една пустиня и как само преди 30 години пустинният град Муйнак е бил морско пристанище
На пръв поглед узбекистанският град Муйнак (или Мойнак) е съвсем обикновен постсоциалистически град, който е в състояние на западане след демократичните промени. След кратка разходка по улиците му обаче забелязвате нещо почти зловещо наоколо – на много места по сградите има гравирани лодки, в центъра на града има паметник на кораб, гербът с риба ви посреща още при влизане в града... А Муйнак се намира насред пустинята.
Ако продължите още извън града в посока Аралско море, около пътя ще видите скелетите на отдавна изоставени насред пустинята кораби и рибарски лодки да се издигат сред безжизнените каменисти възвишения.
Допреди 30-ина години град Муйнак е бил пристанище на Аралско море, при това процъфтяващо. Голяма част от местните мъже са се занимавали с риболов, изградена е фабрика за рибни консерви. Но как така днес Муйнак е на повече от 50 км от морето?
Случилото се на Аралско море е една от най-значимите екологични катастрофи на нашето съвремие. Водите на вливащите се в морето реки Амударя и Сърдаря са отклонени за напояване на насаждения с памук, поради което морето започва бързо да се свива. Така площта на четвъртото по големина езеро в света намалява със 75% от 60-те години на 20-и век до днес. През 1989 г. се разделя на две части – Малък и Голям Арал. Сега водите на река Сърдаря се вливат само в Малък Арал, поради което Голям Арал се разделя още на две части – западна и източна. През 2008 г. източната част напълно изчезва и сега там ще видите само бившото морско дъно, покрито със сол и раковини.
Очeвидци разказват, че за пръв път морето се оттеглило за една нощ с 30 м през 1962 г. Но тогава никой не е предполагал, че някой ден ще бъде на 50 км. Когато водите на Аралско море започнали да се оттеглят, рибарите ги последвали. Първо се опитали да изкопаят канал, който да свърже пристанището на Муйнак с Аралско море. Каналът достигнал дължина е 22 км, но малко след това хората започнали да изоставят лодките и корабчетата си в пустинята, защото катастрофата се оказала по-сериозна от очакваното. Поради голямото свиване на коритото, солеността на водата се повишила 15 пъти, което заедно пестицидите от насажденията с памук довело до измирането на рибата. Затова и Муйнак се обезлюдява все повече с всяка изминала година.
Полезна информация: Районът на Муйнак е забранен за посещение на чужденци, туристи и журналисти.
