Въпреки че в гръцката митология Хидра е чудовището с девет глави (сестра на Медуза), гръцкият остров Хидра е едно много приятно място с калдъръмени улички и подредени къщи с червени керемидени покриви и цветни врати и прозорци. Освен това се смята, че името на острова идва не от митологичния звяр, а от древногръцката дума за вода. В древността тук е имало много извори и кладенци, но за съжаление днес островът е почти сух и в задните дворове на много от къщите има големи резервоари за вода, в които жителите пазят разтопен сняг от зимата.
Островът е много малък и на практика на него има само един град – порт Хидра (на гръцки се произнася Идра). Къщите са амфитеатрално построени около пристанището, а там ежедневно влизат и излизат десетки яхти. Има още няколко населени места с между 30 и двама жители (които трудно биха минали и за селца).
За пръв път Хидра е открит през 60-те години на миналия век от група артисти, сред които Ленард Коен, Миг Джагър, Кийт Ричардс и Аксел Йенсен. Така островът се сдобива със славата си на артистично и космополитно място. И до днес тази атмосфера е запазена – в близост до пристанището има редица от галерии, както и частен музей на изкуствата. И не само галериите са близо – целият град е много компактен. От слизането си на пристанището директно се гмурвате в островния живот – кафенетата, таверните, театърът са ви на няколко минути пеша. Дори и да искате, няма как да се качите на кола или автобус. Защото такива няма. Със закон на острова са забранени всякакви моторни превозни средства, така че изборът ви на начин за придвижване е между собствените ви крака, магаре или водно такси. Единственият транспорт на бензин са камионите за събиране на боклук, но пък те едва ли ще ви свършат работа. Забранен е и строежът на нови къщи, които не са в стила на традиционната архитектура. Изводът е – хармонично излъчване.
Най-разпространеното занимание тук, както и на повечето гръцки острови, е седенето на маса на тротоара в кафене и зяпането на минувачи. Можете да си стоите цял ден на едно кафенце и да упражнявате това основополагащо гръцко островно умение.
А когато ви писне, разходете се измежду къщите на богати морски търговци от 19-ти век, вижте някои от манастирите, които са накацали на хълма срещу главното пристанище. На самото пристанище се намира манастирът Панагия, чиито монашески килии сега са общински офиси. Но това не ги лишава от монашеското им излъчване, а можете да се отбиете и в параклиса. Всъщност най-доброто време да посетите острова е около Великден. Гърците са много религиозни и празненствата по случай Великден започват още от Велики Четвъртък – с пиратки и фойерверки, чиято кулминация настъпва в неделя вечер.
По продължение на крепостната стена около пристанището ще видите редица от оръдия, които са се използвали за защита на острова в миналото. Оттук се вижда и триетажната камбанария на църквата Успение Богородично - една от най-старите, издигната през 1643 г. от чист мрамор от Тинос. Днес в нея се помещава малък религиозен музей.
Повечето плажове на Хидра са около големи скали, въпреки че има няколко с чакъл и пясък. За сметка на това водата е прозрачна и чиста. Вличос Плакес е плаж с пясък, малко след селцето Вличос, на около 20-30 минути пеша от град Хидра. Във Вличос има и 2-3 плажни ресторанта с вкусна храна на добри цени.
Заслужава си да споменем и близкия остров Докос. Той има едва около 30 постоянни жители, които се занимават предимно с къщите и нивите си, а не с туризъм. Поради тази причина туризмът тук не е развит, а Докос е предпочитан от почитателите на дивата природа и свободното къмпингуване. Можете да стигнете до острова с водно такси от Хидра (намира се между Хидра и Пелопонес).
Полезна информация: Няколко пъти на ден от атинското пристанище Пирея потеглят фериботи и високоскоростни хидроплани, които пристигат на пристанище Хидра. Пътуването трае по-малко от 3 часа.
