Коя е най-странната минераложка сбирка, за която сте чували? Точно така, сбирката от бъбречни камъни - около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисаря, съхранявана в балнеолечебница "Момина баня” в града. Може и да не ви се иска да я видите, но ако страдате от бъбреци, това, че я има, ще ви прозвучи обнадеждаващо.
В малката котловина под южните склонове на Същинска Средна гора бликат 22 топли извора. Те са с ниска минерализация и температура от 41 до 52°С. Лекуват и повлияват ефективно множество оплаквания на болните, релаксират и активират жизнените сили на здравите. Древните хора оценили това богатство и се заселили тук още през неолита.
Днес редом до балнеолечебни заведения, известни от десетилетия, се издигат модерни хотели и спа центрове, в които можете да се поглезите с всичко, известно на спа индустрията. Басейните, джакузитата и сауните са неща, които се подразбират. Оттам нататък ви очаква труден избор от невероятен списък с масажи, ароматерапии, таласотерапии, дълбокохидратиращи, детоксикиращи терапии и какво ли не...
Ако сте човек с въображение, докато лежите отпуснато, се опитайте да се пренесете назад – представете си, че сте в римска баня през ІV в. Дебелите 1-2 метра стени осигуряват комфортен микроклимат и тишина. Подът и стените от бял родопски мрамор носят усещане за лукс. Сменяте помещенията за топла и студена баня. После в мястото за почивка се виждате с приятели. На разположение са ви два басейна с размери 15 на 5 метра и дълбочина 1,40 м. Накрая минавате в специалните помещения, където жреците извършват лечебни процедури – масажират ви, мажат ви с благовонни масла... Съвсем като в днешно време, нали? Можете да разгледате тази баня – запазена е почти до покрив. И е посрещала гости от целия Балкански полуостров, от Мала Азия и Егейските острови.
При един готски набег селището било опожарено, но бързо след това отново било възстановено. Император Диоклециан му дал статут на град през 293 г. и с това започнало бързото му развитие. Изградили се масивни жилищни сгради, отоплявани с вътрешни инсталации, докарващи топла вода от изворите. Издигнали се базилики, търговски комплекси, бани, амфитеатър. По широките улици се извисявали статуи на богове. Дълга каменна стена опасала града. Дори днес – полуразрушена – тя достига до 12-13 м височина и широчина 3 м. При това крепостта никога не е служила за стратегически цели и не е вземала участие във важни военни действия. Тя гарантирала сигурността на римската аристокрация, твърде често и на самите императори, пристигнали да си починат край изворите, да се възстановят, да отдъхнат от важните си и отговорни исторически дела...
Може да се разказва много за Хисаря. Едно ходене дотам няма да ви стигне нито да видите, нито да опитате всички чудесии, които градът може да предложи. Няма да успеете дори да чуете всички легенди – поне по една за всеки извор и всяка старина. А ако разполагате само с няколко часа, то налейте си вода от водопийния павилион, изберете си малко заведение в закътано дворче и се насладете на храна, приготвена по домашни рецепти на тишина и спокойствие, които определено няма да срещнете в големия град.
