Преди около пет години една студентска стипендия отвежда Елена Щерева и Николай Янков за първи път в Индия. Те прекарват около осем месеца там, като живеят в студентско общежитие в град Агра и пътуват надлъж и нашир из страната. Приключенията и пътешествията им до Индия не спират, а значителна част от безкрайните им забавни истории са събрани в книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, която за авторите е материален израз на благодарност към всички изпълнени с емоции и щастие мигове от първото им индийско приключение. Вижте в края на интервюто с Елена и Николай как да спечелите книгата им (вече ви срещнахме с откъс от нея - Индийският влак, който е цяло едно селище).
- Колко пъти досега сте били в Индия?
Елена: Два пъти сме били заедно. И два пъти аз ходих сама - един път на стаж и един път без никаква предварителна подготовка, без предварителен проект.
- Какво ви кара да пътувате толкова често към Индия?
Ники: За мен е като заразяване. Както има вируси, които разболяват човека, има и такива, които го лекуват от апатията, рутината и го разтърсват. Индия на нас ни действа точно по този начин. Чувството, че в един момент започваме да се задушаваме в собственото ни местенце, ни тегли точно към Индия, а не към друго място. Има пътешественици, които просто тръгват нанякъде, а при нас Индия отключва най-много изследователски и приключенски порив, защото с нея свързваме представите си за щастие.
Елена: Всеки път, като се връщам от Индия, претърпявам трансформация, което ми действа много вдъхновяващо и балансиращо. На мен лично първите ми две ходения бяха най-вдъхновяващи, много пътешественически, живи и опознавателни за самата Индия, а следващите ми две - много по-зрели, трансформиращи и опознавателни за самата мен, понеже бях сама и преживях много.
- Как решихте да напишете книга за Индия? Кое ви вдъхнови?
Елена: Конкретният повод беше написването на няколко статии за списание „Светилник“. Нямахме първоначална идея да пишем книга. И двамата си водихме дневници през престоя си в Индия, които са и първоизточниците на самата книга. Ако сега трябва да напишем книга, ще е коренно различна, защото след другите си пътувания из страната, имаме много по-зряла и улегнала преценка.
Преди издаването и пълното редактиране на книгата, ние направихме второто си пътуване до Индия, съответно решихме да я допълним със случки и истории и от това време. Написахме ги, изпратихме ги, новите глави също бяха редактирани, но неволно за печат бе пуснат по-старият ръкопис.
- Какво винаги сте искали да направите в Индия, а така и не сте успели?
Ники: Винаги съм искал да ме обръсне уличен бръснар, защото бръснарят не само те бръсне, ами ти прави и основен масаж на главата с различни масла. Ушочистачът също ми е интересен. Той ти вади цели камъчета от ушите и те таксува 50 рупии (приблизително 2 лв.) на камъче. Искам и да поживея сред племената там.
- Без какво не може да се оцелее в Индия?
Елена: Без търпение и търпимост към себе си и околните, а и без шал. Шалът е много е практичен, удобен и необходим, защото може да се ползва и като дреха, и като чаршаф, с него се прикриваш и от праха, и от досадници, и като влизаш в храм.
Ники: Важно е винаги да носиш доброто си отношение и настроение. Каквито са ти мислите, такива хора и ситуации привличаш. Без усмивка не може да оцелее човек. Сещам се и за подходящ пример. Вероятно знаеш колко е трудно и колко време ти отнема да се сдобиеш с билет с място в Индия. Щастливи, че сме успели, ние се настанихме във влака, но не-щеш ли духна лек вятър и отвя билета ни между релсите, а влакът всеки момент щеше да тръгне. Елена обаче така се разсмя, че и аз видях случката от забавната й страна. Точно в този момент се появи някакъв човек и ни подаде билета през прозореца.
- Има ли някоя история от преживяното там, която не сте разказали в книгата си?
Ники: Сещам се за история от края на пътуването ни, с която не искахме да завършим книгата. Позволих си да ударя един индиец във влака, който седеше на мястото ни. Ние бяхме изнервени от път, Елена не се чувстваше добре, а той с ехидната си усмивка ни показа, че няма да стане. На нас ни бяха дали едно общо място, което да делим, а се оказа, че трябва да го делим и с него. Пътят бе над 20 часа и все щеше да ни се наложи да спим някъде. Аз му казах няколко пъти да се махне и в един момент нервите ми не издържаха, хванах го за врата, съборих го на земята, стана голям скандал. Когато дойде кондукторът се оказа, че той му е продал половината от мястото ни, което е нелегална практика в Индия. Вярно е, че това често може да ти помогне, ако си останал без място във влака, но в случая ние бяхме ощетените. Колкото и да се карахме, накрая пак трябваше тримата да делим мястото.
- Къде другаде по света мечтаете да пътувате?
Ники: Искам да отида до Бутан. Там има туристическа квота, страната се пази от западно влияние. А освен земеделието и туризма няма друга индустрия. Визата струва към 200 долара на ден и пускат само около 2000 туристи годишно.
- Има ли нещо, което ви дразни в Индия?
Ники: Западното влияние и това, че в страната с най-много компютърни специалисти има проблем с интернета навсякъде.
Елена: Мнението на околните. Това се усеща, след като поживееш малко в Индия. Непрекъснато те следят какви гости ти идват, какво правиш, дори какво готвиш. Нямаш свобода. Това е нещото, с което трудно се свиква.
- Къде в Индия е пейката с най-възхитителната гледка?
Елена: В центъра на град Барода. Пейката е много особена, защото като седнеш на нея зад гърба ти е най-оживената улица в града, а отпред е единствената тиха уличка, по която никой не минава. Това беше и единствената улица, където се разхождах спокойно. Пейката не е с красива гледка, а с красиво усещане.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
Спечелете книгата на Елена Щерева и Николай Янков. Отговорете в коментар под статията защо (не) бихте посетили Индия? Печелившият ще бъде изтеглен измежду всички отговорили на 26 ноември 2012 г. и ще бъде обявен във фейсбук страницата на сайта.
