Николай Неков е студент в УНСС, който прекарва няколко месеца на социален стаж в Индонезия. Споделя, че дълго се колебае към коя точка на земното кълбо да се отправи и накрая се спира на азиатската страна.
По време на стажа си Николай работи с деца, като преподава английски език и води работилници за вторично използване на пластмасови отпадъци. Освен това посещава ферми, цитрусови градини, чаени и оризови плантации. Свободното си време запълва с различни пътувания около и по-далеч от градчето, в което живее (на около 50 км от столицата Джакарта).
Ето как изглежда Индонезия през погледа на един българин:
Нещото, което най-много те шокира в Индонезия, беше... Най-силно впечатление у мен оставиха индонезийците. Бях подготвен, че са усмихнати и добри, но когато имаш възможността да общуваш и живееш с тях, разбираш много повече за безграничната им доброта и гостоприемство. Те нямат нужда да знаят много за теб, за да ти помогнат или да те приютят. Не поставят куп условия и не искат нещо в замяна, както е прието да се случват нещата в голяма част от света. Това най-много ме шокира заедно със спокойствието и разбирателството, в което живеят, въпреки огромните мащаби, задръствания, бедност и какво ли още не. Безспорно можем много да научим от тях.
Най-шантавата ситуация беше когато... обикаляхме остров Бали на скутер с един приятел (афганистанец, роден в Индия и израснал в Холандия), но се налагаше често да спираме поради силния дъжд. При едно от спиранията се запознахме с местни хора, прибиращи се в родния си край за празниците (Ниепи – хиндуистката нова година, която е пълна противоположност на нашата). След 2-3 минути разговор ни поканиха да продължим по пътя с тях и да отседнем при тяхното семейство вечерта. Не се замислихме много и след като намаля дъждът, отпрашихме по мокрите склонове. Вечерта направиха специално барбекю за нас, запознахме се с огромното им семейство, а малко след полунощ имахме възможността дори да медитираме в гората в един от техните мистични хиндуистки храмове. Това е най-шантавото за мен – на остров Бали прекарахме около 8 вечери, като само една от тях спахме на хостел. Всички останали вечери спахме при хора, семейства, които се радваха да им гостуваме без дори да плащаме за това (с помощта на couchsurfing).
Най-забавното нещо, което ми се случи беше когато... Със сигурност е имало доста забавни моменти, но определено един от най-забавните беше в един от най-красивите храмове на остров Бали – Улувату. Доста от храмовете там са пълни с маймуни (макаци), които понякога са доста нахални и щури. Предупредиха ни за това и бяхме нащрек, но въпреки това си беше предизвикателство. По стълбите за храма един макак скочи на раницата ми и започна да я дърпа, присъедини се още един... поиграха си известно време, след което недоволно започнаха да се опитват да ми свалят раницата, докато ме дращят и се опитват да намерят нещо за ядене. Сякаш си бранят територията, която обитават стотици години, и им е трудно понякога да приемат гости.
Българите и индонезийците си приличат по това, че... като цяло сме земни хора, не прекалено отнесени в материални желания и страсти. Както те, така и ние сме изстрадали доста през миналото и сме направили изводите си, запазили сме нацията и традициите си, успели сме да устоим на времето. Гостоприемни нации сме, като българите малко сме изгубили това си качество заради влиянието на други страни и култури.
Един Индонезиец никога не би... те оставил на пътя без да се опита да ти помогне. Никога няма да те обиди или да опита да те излъже с цел да спечели нещо от теб. Освен това един индонезиец никога няма да дойде на време за срещата си, колкото и важна да е (обичат да закъсняват).
В Индонезия в никакъв случай не пропускайте да... пътувате! Колкото се може повече. Индонезия е толкова пъстра и разнообразна страна на 17 хиляди острова. Дори да сте планували да останете на едно място, задължително предвидете и колкото се може повече време за пътуване - обещавам, няма да ви омръзне. Възможността да се срещнеш с хора от толкова различни култури и религии, както и да посетиш всякакви природни забележителности - от действащи вулкани до необятно красиви коралови рифове и загадъчни хиндуистки храмове - ме кара да мисля за връщане в Индонезия почти всеки ден.
Не очаквах в Индонезия да... свикна толкова бързо с липсата на топла вода, свеж въздух, свинско месо, солена и нелюта храна, всякакъв алкохол (дори бира се намира трудно), истинско сирене, кисело мляко и още куп неща. В момента, в който свикнеш с повечето характерни за техния начин на живот неща, започва истинското приключение – наслаждаваш се на всеки ден независимо с колко странни и различни неща те среща. Не очаквах да обикна толкова много тази страна, не очаквах да се почувствам у дома си на другия край на света, но хората там успяха да го направят възможно.
*
Николай Неков посещава Индонезия на доброволчески стаж чрез AIESEC България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
