Да влезеш в Истанбул с кола е незабравимо преживяване. Особено ако пристигате към осем вечерта, когато в трите платна има сигурно пет реда коли, правилата за движение са относително понятие, а вие трябва да слаломирате между момчетата, застанали на платното, за да продават банани и питки. Не ви остава друго освен да пъплите внимателно, да реагирате мигновено, когато се наложи, и търпеливо да чакате своята колона да се придвижи напред. Така поне имате време да разгледате високите бизнес сгради и огромни молове, с които ви посреща градът – присветващи реклами, стъкло, метал и имена на известни фирми от цял свят.
После откривате, че входът на града и сърцето му нямат нищо общо. След един-два часа изнервящо шофиране стигате до зоната с хотелите и хостелите в старата част на Истанбул. Наспете се добре, следващият ден ще е изпълнен с приключения.
...
Добро утро! Слагайте удобни обувки и излизайте. Бързо ще откриете, че Истанбул е наистина великолепен град не само заради дворците, джамиите, синьото на морето и ярките багри, които ви заслепяват, когато минете покрай многобройните магазинчета за килими, а и заради хората. Заради тях Истанбул ще остане в сърцето ви.
Пред което и магазинче да се спрете, продавачът непременно ще ви заговори и първо ще иска да разбере откъде сте. Отговорът „От България” предизвиква усмивки и бурни възгласи „Комшууу! Комшуу!”. Много често следва покана да изпиеш един чай, да опиташ локума, който продават, или пък те затрупват с въпроси.
Вие сте част от изцяло женска групичка, която се разхожда сама из милионния град? Не се притеснявайте – турците са мили, възпитани, усмихнати и общителни. Просто трябва да им отговорите със същото. Е, така до края на деня ще сте изпили поне 10 чаши ябълков чай, но пък в интересна компания.
Ако не знаете как да стигнете до някое място, питайте. Винаги ще се намери кой да ви упъти или направо да ви заведе там, където трябва. Така първия път, когато бях в Истанбул, стигнах до гара Сиркеджи („Ориент Експрес”) в компанията на господин на почтена възраст, който ми разказваше ту за внучката си, ту за историята на някоя от сградите, покрай които минавахме. После аз влязох в салона на гарата, за да гледам танца на дервишите, а той си продължи по пътя.
...
Понеже времето никога не стига, планирайте добре какво кога да посетите. Знам, че ще се прехласвате по котките – цариците на Истанбул, окупирали, столове, пейки, саксии, витрини, които влизат необзепокоявано дори в Ая София. (Последният път с очите си видях как една сива, пухкава красавица, невъзмутимо прави сутрешния си тоалет в олтара на църквата, докато туристи от цял свят насочват обективите си към нея.) Не се разсейвайте много, защото няма да ви остане време да разгледате Топкапъ – двореца, от който е управлявана цялата Османска империя. Лабиринтът от сгради и вътрешни дворове, които рано или късно те извеждат до морето, определено си заслужава.
Ако се случи да не ви достигне малко време, за да разгледате сбирката от подаръци, които са получавали султаните през вековете например, не се притеснявайте. Усмихнете се на пазачите и ги помолете за десет минути време – няма да ви откажат.
...
Сервитьорите от кафенетата и ресторантите имат навика да стоят пред заведението и да канят хората да влязат. Това може и да ви се стори досадно, но ако сте в Истанбул по времето на Рамазана и чуете „Моля ви, дайте ми късмета си!”, не отминавайте. Сервитьорът всъщност иска да седнете в празното заведение и да изпиете едно кафе за негова сметка. Така може би вашият късмет ще доведе и други туристи и алъш-веришът ще потръгне.
Докато си пиете кафето, поговорете с домакина си. В Истанбул идват турци от всички краища на страната, за да търсят работа и всички те крият по една интересна история в джоба на работната си дреха.
Аз, след като подарих късмета си на малък рибен ресторант на моста Галата и отказах на следващия, който ме помоли – все пак колко пъти за един ден можете да дадете късмета си – се запознах със Сами, ваксаджия. Той беше пристигнал в Истанбул само преди седмица заедно с жена си и трите си деца – най-малкото се родило по пътя. Разказваше преживелиците си на развален английски, изпъстрен с фрази от американски филми, а ръцете му се движеха по обувките на клиентите със скоростта на влак-стрела.
Така и така си стигнали до моста Галата, повозете се на корабче. Имате два варианта – или да вземете туристическо корабче, или да се качите на някое от тези, които играят ролята на градски транспорт. Аз избрах втория вариант и така се загубих качествено няколко пъти в различни краища на града, за което изобщо не съжалявам. Запознах се младеж, който приличаше на Аладин от рисуваното филмче на Дисни, пих чай в съвсем нетуристическо заведение и гледах как една баба подготвя въглени за наргиле на огромна тава. Естествено, докато бях на корабчето, успях да разгледам красивите къщи от двете стани на брега, да снимам двореца Долмабахче и дори се намери кой да ми разкаже историята на двореца Бейлербей. (Ще го познаете веднага – изящен, бял, кацнал на азиатския бряг с тераса, врязана в самото море.) Според легендата султан Абдул Азис го построил в чест на френската императрица Йожени. Тя дошла на посещение в Истанбул за три дни, но се влюбила в султана и останала три месеца.
След като се разходите с корабче, тръгнете към европейската част на града – район Бейоглу. Можете да вземете трамвай, да прекосите с него моста Галата и да слезете близо до площад Таксим. Вече сте в центъра на модерния Истанбул. От Таксим тръгва улица „Истиклял” – търговска и пешеходна зона. Атмосферата е коренно различна от тази в старата част на града. Спрете се и послушайте някоя от групите улични музиканти, поиграйте табла в кафенетата и се повозете на носталгичния червен трамвай – усещането е все едно се возите в машина на времето.
...
И 1001 нощи да прекарате в Истанбул, пак няма да ви стигнат. Дори да сте успели да минете през Египетския пазар, да сте се загубили на Капалъ чарши и да сте слушали джаз в някой от клубовете около „Истиклял”, пак ще искате да се върнете в града, защото знаете – има още поне 1001 приказки, които никой не ви е разказал.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!
