През 1850 г. британският офицер капитан Робърт Макклър е изпратен на експедиция към Арктическия кръг, за да намери изгубената експедиция на сър Джон Франклин, която е изчезнала 5 години по-рано.
Опитът на Макклър е вторият неуспешен в тази насока, а след него още няколко подобни мисии се провалят в търсенето на 129 души от екипажа на Франклин.
Корабът „Инвестигейтър“ с екипа на Макклър отплава на север в Тихия океан и навлиза в Арктическия през Беринговия проток, а после отпътува покрай нос Бароу в Аляска, за да се срещне с друга британска експедиция.
Когато корабът на Макклър наближава устието на река Хортън, близо до нос Батхърст, той вижда дим в далечината и започва да се надява, че това са лагерни огньове на Франклин.
Изпратените от него хора обаче се върнали с парче димяща скала, която е прогорила паулбата. Макклър е предполагал, че скалата е вулканична, но истина е била друга. Местните планини съдържат големи залежи на серни лигнити, които се възпламеняват от нищото, когато хълмовете ерозират и минералните жилки са изложени на кислород. Изпаренията им съдържат серен диоксид, сярна киселина и пара.
Всичко това означава, че Димящите хълмове горят от векове и най-вероятно ще продължат още векове.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
