Ядките са значителна част от хранителните доставки от началото на времето и през годините човекът е създал гениални начини за отваряне на черупките.
Разкопки на ранни цивилизации са разкрили черупки от ядки, които вероятно са били чупени с камъни. Камъните, използвани за начупване на ядки, са открити в различни части на Съединените щати и Европа и са датирани от архаичния период, преди 4000 до 8000 години. Тези номадски народи лагерували близо до ореховите дървета, когато дойде време ядките да паднат. Ядките са били изяждани цели или смлени за направата на брашно или ядково масло.
Най-старата известна метална лешникотрошачка датира от трети или четвърти век пр.н.е. и е показана в музей в Тарент, Италия. Музеят на лешникотрошачката Leavenworth показва бронзова римска лешникотрошачка, датирана между 200 г. пр.н.е.
Лешникотрошачките с лост са показани в Музея на железарските заводи в Руан, Франция, като някои датират от 13-ти век, а месинговите лешникотрошачки са известни през 14-ти и 15-ти век. Първоначално тези метални лешникотрошачки са били ковани на ръка, но в по-късните векове горещите метали са били изливани във форми. Англия става известна с производството на месинг и произвежда много стилове на лешникотрошачки, а Съединените щати са известни със своите продукти от чугун.
Първите дървени лешникотрошачки са представлявали просто две парчета дърво, закрепени заедно с кожена каишка или метална панта. През 15-ти и 16-ти век дърворезбарите във Франция и Англия създават красиви дървени лешникотрошачки. Те използвали дървесината от местността си. Много от тези деликатно издълбани лешникотрошачки могат да се видят в Музея на лешникотрошачката Ливънуърт.
До 18-ти и 19-ти век резбарите в Австрия, Швейцария и Северна Италия произвеждат много лешникотрошачки в подобие на животни и хора.
Винтовите лешникотрошачки се появяват едва през 17-ти век и първоначално са били прости по структура. Въпреки това, не след дълго занаятчиите започнават да издълбават и оформят сложни дизайни.
Изправени дървени лешникотрошачки под формата на войници и крале са показани в регионите Зонеберг и Ерцгебирге в Германия до 1800 г., а през 1830 г. терминът "Nussknacker" се появява в речника на Братя Грим. Определяли го като често под формата на деформирано малко човече, в чиято уста гайката с помощта на лост или винт се отваря. През 1872 г. Вилхелм Фухтнер, известен като бащата на лешникотрошачката, прави първото комерсиално производство на лешникотрошачка, използвайки струг, за да създаде много от същия дизайн.
Днес много дървени играчки войници лешникотрошачки се произвеждат в Германия, за да отговорят на изискванията на многото колекционери в Съединените щати. Този интерес се подновява всяка година от многобройните постановки на балета „Лешникотрошачката“. Колекционерите вече могат да намерят дизайни на героите от балета, както и стотици други дизайни.
Малко лешникотрошачки са произведени от крехки материали като слонова кост, кост и порцелан, които все още съществуват днес, но някои могат да се видят в Музея на лешникотрошачките Ливънуърт.
Много фактори са допринесли за еволюцията на формата, функционалността и характера на лешникотрошачката, наличието на материали, напредъка в производствените техники, стиловете на времето, потребителското търсене и дори промените в самите ядки.
Изследването на лешникотрошачките е изследване на самата история, тъй като те отразяват културните ценности и иновациите на мястото и времето на произход.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
