Имало едно време, преди повече от 100 години, един Христо от Севлиево, който си мечтаел да пътува до далечни екзотични места. Макар никой да не вярвал в начинанието му, той поел на път и за 79 дни изминал 9932 км по европейските пътища. Той не само става първият българин, който прави обиколка с колело на Европа, но и след това описва приключенията си в книгата - „Български пътешественик”.
Кой е Христо Бучекчиев
Христо Бучекчиев се появява на този свят на 14 февруари 1875 г. в Севлиево. Баща му му разрешава да учи само до четвърто отделение, а след това го изпраща да учи за кундурджия (обущар). Момчето не харесва този занаят и много скоро го изоставя. Напуска дома си и заминава за Свищов, където работи в продължение на две години в магазин за пшеница. След това работи в магазина на български стъклар в Гюргево, Румъния.
Когато Христо навършва 18 години, получава повиквателна за румънската армия. Твърдо решен да не служи на чужда държава, се завръща в родното Севлиево, за да открие, че родителите му са се преселили в София. В столицата научава, че баща му е починал. Остава да живее там и започва да работи първо като бояджия, а след това и като търговец, от което натрупва значителни средства.
Как се ражда една мечта
През цялото това време Христо Бучекчиев има една мечта, която иска да осъществи. Винаги, когато разговаря с приятели, става дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Развълнуван от тези разговори, Христо си мечтае един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Първата крачка, която прави, за да превърне мечтата си в реалност - решава да се научи да кара колело и да се запише в колоездачното дружество.
През лятото на 1900 г. Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Бързо усвоява тънкостите на колоезденето и се запалва все повече по идеята.
Един австрийски фукльо и началото на европейската велообиколка
На 24 май 1901 г. в София пристига колоездачът Джузепе Барбул. Той твърди, че е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от велоклуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът успява много бързо да влезе в спор с Христо. На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед, Христо отговаря, че има и българи, готови да приемат това предизвикателство, и той е един от тях. Христо не получава особено много подкрепа от другарите си от клуба и това още повече го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед.
Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната и тогава всички от клуба разбират, че са били излъгани, а неговите пътешествия с велосипед са само измишльотини. Но това не отказва Христо Бучекчиев, който е вече твърдо решен да обиколи континента.
На следващата седмица той си изважда паспорт, а председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, за да потвърди действителността на своите пътувания.
С колело из Европа
Христо Бучекчиев поема на своето пътешествие на 10 юни 1901 г. Пътуването му започва от София въпреки лошото време.
Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни се озовава на румънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 г.
През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово, и го изпращат тържествено.
В България Христо Бучекчиев е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е изминал близо 9932 км с велосипед само за 79 дни.
"Български пътешественик“ - разказът за приключението
Една година по късно, през 1902 г., излиза от печат книгата на Христо Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията, които е изминал, както и какво е преживял.
Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. През 1929 – 1930 г. Христо Бучекчиев вече като член на Татарпазарджишкото съюзно колоездачно дружество обикаля родината си на велосипед. През 1931 г. отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия.
През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев, награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента, Христо Бучекчиев за приноса му към колоездачния спорт. Христо Бучекчиев почива през 1941 г.
*
Текстът е подготвен със съдействието на Димитър Димитров и екипа на Исторически музей – Севлиево. На 12 февруари 2015 г. в Хаджистояновото училище в Севлиево се открива изложба по случай 140 години от рождението на Христо Бучекчиев.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
