Много и все силни са определенията за художничката Фрида Кало (1907-1954), това кълбо от страсти. Талантът й избликва от страданието, творбите й са огледало на болката.
И когато става въпрос за такава личност, мексиканският писател Ф. Г. Хагенбек поднася не обикновена биография, а магическо, чувствено пътуване в интимната й вселена - „Свещена билка“ (издателство „Колибри“). В сърцето на историята е „Книгата на свещената билка“ - таен бележник, в който Фрида излива съкровени мисли за спътниците си в горчиви и в блажени мигове и записва екзотични рецепти, плод на много въображение и любов. Нестандартната биография е преведена на 17 езика и е номинирана за престижната литературна награда „Планета-Каса де Америка“ за 2009 г.
Прочетете откъс от „Свещена билка. Тайният дневник на Фрида Кало“.
*
Средличните вещи на Фрида Калоимало малък черен бележник, койтотя наричала „Книгата на свещенатабилка“. Бил сборник с готварски рецепти за приготвяне на хранителнидарове за Деня на мъртвите. Споредтрадицията на 2 ноември покойниците получават Божието позволение дапосетят Земята, затова трябва дабъдат посрещнати с възпоменателниолтари, покрити с жълта ружа, захаросани хлябове, будещи носталгични спомени фотографии, картичкис ликове на светци, мистично ухаещтамян, закачливи захарни черепи, свещи – за да осветяват пътя от отвъдното – и любимите гозби на умрелите.Когато бил открит сред предметитев музея на улица „Лондрес“ в красивияквартал „Койоакан“, бележникът сепревърнал в безценна находка и щял дабъде показан за първи път в Двореца наизящните изкуства на голяма изложба по повод годишнина от рождението на Фрида. Неговото съществуванебило потвърждение за страстта ивремето, които влагала в изграждането на прочутите си олтари, посветени на мъртвите.
В деня на откриването на изложбата бележникът изчезнал.
*
МАМА МАТИЛДЕ
Даровете за мама Матилде трябва да се наредятдо снимката, която татко Гилиермо й направи –онази, на която е натъкмена и много набожна. Зная, че тя много я харесваше, колкото роклята от тъмна коприна. До снимката никога не бива да се слага текила или друг алкохол, понеже й бяха омразни. Не трябва да липсва обаче вкусна оризова вода, с каквато почерпи въстаниците, когато дойдоха в Койоакан; а нареди ли мама нещо, то става и никой, дори самият генерал Виля не би могъл да й се опре.
Орчата
Мама Матилде беше от Оахака, затова приготвяше орчатата с мляко, а не с вода. Вместо „орчата“ татко Гилиермо казваше „оризова вода“.
350 грама ориз, 7 чаши вода, 2 пръчици канела, 2 чаши мляко, захар.
Оризът се сипва в тенджера с 3 чаши вода и се оставя да кисне повече от 2 часа. Натрошената на парчета канела се запича в тиган. Оризът се отцежда и се смила с канелата и млякото, прекарва се през цедка и заедно с останалата вода се изсипва в кана. Подслажда се със захар.
Царевични хлебчета
Мама Матилде ни купуваше от тези царевични хлебчета на излизане от църква. Винаги имаше някоя продавачка, която месеше тестени топчета, сплескваше ги и после ги мяташе на комала върху огъня. Кристи можеше да изяде три наведнъж.
1 чаша брашно за тамали или смляна млечна царевица, 1 супена лъжица свинска мас, ½ чаена лъжичка бакпулвер, ¼ чаша захар, вода.
Брашното, маста, бакпулверът и захарта се смесват и ако е необходимо, се добавя малко вода, за да се получи податливо на обработка тесто. От него се правят топчета колкото орех и се сплескват с длани, докато добият формата на тънка питка. Пекат се на комал или на метална плоча на средно силен огън, като се обръщат от време на време.
Портокалови масленки (любимите ми)
50 грама брашно, 125 грама растително масло, 100 грама захар, 1 портокал (сокът и настърганата кора), 1 белтък от яйце и ¼ чаена лъжичка сода бикарбонат.
Маслото и захарта се бият до получаване на пухкава смес и веднага се добавят яйченият белтък, сокът и портокаловите стърготини; към сместа малко по малко се сипва пресятото брашно и содата бикарбонат. Всичко се омесва хубаво и тестото се разстила с точилка, докато стане половин сантиметър дебело. Изрязват се колелца с диаметър 5 сантиметра и се нареждат в намазнена тава. Пекат се на 200 градуса, докато добият златист цвят. Оставят се да изстинат и се поръсват със захар.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
