Прекосяване на Витоша през най-високия връх на планината – от Бистрица до Владая
Освен най-високата точка на планината Витоша, Черни връх е и мястото, от което „тръгва” туристическото движение в България. На 27 август 1895 г. Алеко Константинов организира изкачване на върха, в което заедно с него се включват около триста души. Именно с това мащабно мероприятие се поставя началото на организирания туризъм в страната.
Ако тези факти не са достатъчно мотивиращи, за да се качите горе, ще кажа още, че от 2290 м надморска височина светът наоколо изглежда доста приятно, особено в ясен ден! И ви предлагам, ако досега не сте посещавали Черни връх, през някоя следваща неделя да превърнете заканите по отношение на това начинание в дела. Това ще е тъкмо един добър повод да си спомните за Щастливеца – и то във връзка с нещо по-различно от г-н Балкански и неговите дисаги, килимчета и мускали…
Черни връх може да бъде изкачен от всяко от заобикалящите го селища. За предпочитане е по-полегатите пътеки да бъдат оставени за слизането – най-вече, за да спестим на краката си излишно страдание. Много приятен и интересен е маршрутът от село Бистрица – през резервата „Бистришко бранище”. Обособена през 1934 г., за да опазва вековна смърчова гора, тази защитена територия понася сериозни щети първо от развихрил се смерч през 2001 г., а после и от нашествието на вид бръмбар корояд, който опустошава доста от оцелелите след бурята здрави дървета.
Все пак изкачването през резервата си заслужава – пътеката се вие по долината на пенливата Бистришка река, край грамадите на множество каменни реки и около дънерите на вековни дървета. До Бистрица се отива с кола или пък с автобуси с номера 69, 70 и 98 от мрежата на градския транспорт в София. От централния площад в селото се тръгва по дългата улица „Стефан Стамболов” и в нейния край - след изкачване, което продължава двадесетина минути – се търси обозначена със зелена маркировка пътека за хижа „Алеко” и Черни връх.
Тя плавно се изкачва, пресича Обиколната алея на Витоша, навлиза в „Бистришко бранище”, прекосява няколко каменни реки по живописни дървени мостчета и за около три часа достига района на хижа „Алеко”, където се съединява с маркираната в жълто пътека между хижата и село Железница.Изкачването към Черни връх може да продължи и от „Алеко”, но има един малко по-продължителен и доста по-разнообразен вариант. За него е нужно да се тръгне вляво по жълтата маркировка – към Железница. Новата пътека подсича върховете Голям и Малък Резен и за около час отвежда до мястото, където се съединява с маршрута от Железница за най-високия връх на Витоша.
Оттук се тръгва вдясно и нагоре, по синя маркировка. Освен нея има и метални колове, които обозначават пътя при зимни условия. Пътеката се движи през изпъстрени със скали открити пространства, които предлагат панорамни гледки към Рила. За приблизително още един час тя отвежда до Черни връх. В последния етап, точно преди метеорологичната станция с лика на Алеко Константинов горе, пътеката преминава край много интересен обект – грамадна валчеста скала, сякаш „заклещена” между няколко други канари, и образуваща своеобразна арка.
Темето на върха е широко и плоско, с много места, подходящи за отдих след изкачването. В заслона при метеорологичната станция се предлагат храна и топли напитки, а за любителите на хапването на открито има достатъчно кътчета по поляните и сред многобройните групи скали. Изкачването от Бистрица до Черни връх по описания маршрут отнема около пет часа, които могат и да се увеличат – зависи от почивките. Обикновено тези пътеки са доста спокойни и със слабо човешко присъствие, а в края на пролетта и началото на лятото са обсипани с най-различни и красиви цветя.
В случай, че разходката до Черни връх става през годишно време с достатъчно дълги дни, и ако запасът от сили не е на изчерпване, слизането от планината може да стане с един продължителен, но приятен преход до село Владая. За целта най-напред се тръгва по зимна колова маркировка към Златните мостове – най-популярната каменна река на Витоша, погрешно наричана „морени”. Разстоянието се преодолява за около два часа и половина, като се минава последователно край малък заслон, ски-съоръженията в местността Конярника и хижа „Кумата”. При Златните мостове, оттам, където изпод „морените” се появяват водите на Владайската река, се тръгва надолу към Владая по синя лентова маркировка и за близо два часа се слиза в селото, където е и спирката на автобус 59 за София – и по-точно за кв. „Княжево”.
Общо преходът от Черни връх до Владая отнема четири-пет часа – време, което прибавено към изкачването от Бистрица, дава едни сериозни десетина часа. Те трябва да се имат предвид! Ако пък прекалено дългите походи не са по вкуса ви – винаги може за два часа да слезете от Черни връх до горната станция на Драгалевския лифт при Голи връх, или пък за около три часа да се върнете до Железница или Бистрица.
Въпрос на време и избор!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
