На 23 април светът празнува Международният ден на книгата – дата, на която да си спомним колко много са допринесли книгите за това въобще да имаме общество в момента, както и основателна причина да прочетем някоя нова творба. Специално за случая решихме да проверим откъде и как са се появили псевдонимите на някои от най-известните автори в историята и открихме, че причините за това един писател да се скрие под чуждо име могат да варират в наистина големи граници.
1. Ричард Бакман vs. Стивън Кинг
Стивън Кинг е известен като един от най-продуктивните автори в историята, писател, в чиято глава постоянно се развиват по няколко сюжета. Кинг е бил напълно способен да издава повече от една книга в годината, което по онова време е било считано за маркетингово самоубийство от издателите. За да избегне проблеми с тях, той решава да се превъплъти в никому непознатия Ричард Бакман.
Другата идея на Кинг била да провери дали талантът ще му осигури популярност за втори път, ако започне от нулата. Първото име на измисления автор е взето от псевдонима на автора на криминални романи Доналд Уестлейк – Ричард Старк, а второто е от Bachman–Turner Overdrive – рок банда, която Кинг е слушал тогава. Писателят започва да издава под другото име и дори убеждава литературния си агент Ричард Мануел да се снима като Бакман за пред медиите. Все пак, Бакман умишлено не е подкрепен добре от маркетингова гледна точка и не успява да задмине създателя си.
Изпълнението е разкрито през 1985 г., когато служителят в книжарница Стив Браун открива прилики в стиловете на Кинг и Бакман. Той се свързва с издателите на Стивън, а самият автор му се обажда след това с предложение Браун да напише статия за откритието си и да го интервюира.
2. О`Хенри vs. Уилям Сидни Портър
Уилям Сидни Портър е имал доста труден жизнен път и едва ли щяхме да чуем за него, ако не го бяха вкарали в затвора, откъдето издава първия си разказ. Той обаче решава да не използва своето име и затова създава псевдонима О`Хенри. Интересното е, че той го „произвежда“ от името на пазач в затвора, където е излежавал присъдата си. Не е ясно дали надзирателят Орин Хенри някога е разбрал за това.
3. Дж. К. Роулинг
Много писатели предпочитат да се представят пред аудиторията с инициали, вместо с пълните си имена - като Дж.Р.Р. Толкин, например. Интересното в случая с авторката на поредицата за Хари Потър е, че вторият й инициал „К“ всъщност не присъства в истинското й име, защото тя няма презиме. Наложило се да го добави, защото издателят й решил, че книга за момче-магьосник ще се продава повече, ако не се разбере, че авторът е жена. Така че, Роулинг е добавило К-ъто от прабаба си Катлийн.
4. Джордж Оруел vs. Ерик Артър Блеър
Ерик Артър Блеър също като О`Хенри едва се е оправял на младини и от това са останали неприятни спомени. До голяма степен те са в основата на сюжета в първата му книга „На дъното в Париж и Лондон“, но писателят решава да спести истинското си име. Ерик просто не иска да се разбира от близките му колко беден и скитнически живот е водил и затова той се превръща в Джордж Оруел. Джордж на покровителят на Англия Свети Георги (Сейнт Джордж), а Оруел - на любимата му река Оруел.
5. Айзък Бикърстаф vs. Джонатан Суифт
Суифт очевидно е имал доста черно чувство за хумор, а негова мишена е бил известният през 18-и век астролог Джон Патридж. На 1 април под псевдонима Айзък Бикърстаф Суифт публикува „Предсказания за 1798 година“, където пророкува смъртта на Патридж. След два месеца под друг псевдоним той съобщава за смъртта на астролога, на което се връзват твърде много хора. Толкова много, че тълпата плаче под прозорците на Патридж, а самият той трябва публично да опровергае новината на смъртта си, когато разбира, че некрологът и надгробният му камък са вече надписани, а гробарят идва.
6. Пабло Неруда vs. Рикардо Нефтали Рейес Басоалто
Малкият Рикардо очевидно е бил забележителен талант още от ранна възраст, защото едва 14-годишен той вече има издадена стихосбирка. Тогава той разбира колко е труден пътят на твореца, защото баща му е твърдо против това поприще. Както често става, Рикардо не се отказва от писането, ами продължава напред, под друго название. Пабло на Пол Верлен и Неруда на Ян Неруда, което в последствие става и официалното му име.
7. Джоузеф Конрад vs. Жозеф Теодор Конрад Корженьовски
Поляците са известни като много големи националисти и това създава известни неприятности на писателя на „Сърцето на мрака“. Когато Жозеф започва литературна кариера, той разбира, че рожденото му име може да бъде пречка в Англия, където живее, и го променя на Джоузеф Конрад. Известна част от полските интелекуталци го обявиняват в предателство, въпреки че той вече е британски гражданин, а иронията е в това, че той все пак се налага като един от най-забележителните автори в англоезичната литература.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
