Със сигурност не предполагате къде са открити свидетелства за най-ранното винопроизводство.
Откритието било направено в Грузия с помощта на химичен анализ на глинени стомни от Каменната ера. Тази находка измества възникването на винарството от днешен тип с още 1000 г. назад, тъй като предишните най-стари следи от вино са открити в планините Загрос в Иран и според специалисти датират от 5400-5000 г. пр. н. е.
Откритието е дело на канадски университет и Грузинския национален музей е също и много показателно – Грузия, която има дълга винарска традиция, се намира на кръстопътя между Западна Азия и Източна Европа, а сортът, открит по съдовете от неолитната епоха се нарича „евразийска лоза“. Интересен е фактът, че от нея произлизат почти всички сортове съвременно вино.
Огромното разнообразие от вкусове и аромати на днешните сортове грозде, които са между 8000-10 000, са крайният резултат от това, че питомната евразийска лоза е кръстосвана многократно с диви лози в различни местности през годините. Въпросният сорт е в основата на 99,9% от виното, което се произвежда в наши дни, но води началото си в Кавказкия регион.
Парчетата керамични съдове са открити при разкопки на неолитните селища Гадачрили Гора и Шулаверис Гора. Екипът, от своя страна, по-късно потвърждава наличието на няколко киселини в остатъците от вино по съдовете – винена, ябълчена, янтарна и лимонена.
Учените смятат, че това химично свидетелство говори за част от живота на една ранна човешка цивилизация от края на Каменната епоха. В този период тя опознавала нови среди и използва по най-добрия начин всички възможни ресурси и е поставила и началото на винарския занаят.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
