Разследващата журналистка и бивш кореспондент в Москва Катрин Белтън разкрива главните действащи лица в заграбването на властта в Запада от приближени на Владимир Путин.
В последните години управлението на Владимир Путин фокусирано се опитва да създаде нова история и различна реалност за руския народ, както и да разруши отвътре основите на западните демократични институции. Но как стана така, че малка група от КГБ успя да задържи позиции при разпадането на Съветския съюз, да си върне властта, да открадне богатствата на Русия и да ги използва, за да опита да отмъсти за загубата в Студената война?
На 10 юни в книжарниците ще може да бъде открито мащабното разследване „Хората на Путин“ от журналистката и бивш кореспондент в Москва Катрин Белтън, в което тя документира смайващото заграбване на властта и превземането на правосъдната система от страна на Владимир Путин и неговите колеги и приближени.
В своето издание носителката на знаковата награда за защита на човешките права на името на руския адвокат Сергей Магнитски през 2021 г. представя факти, философия, идеология, стратегии, детайлно описани престъпни действия и схеми, информация, събрана от хиляди разговори със стотици хора в продължение на седем години.
След публикуването на книгата през 2020 г. милиардерите Роман Абрамович, Пьотр Авен, Михаил Фридман, Игор Сечин атакуваха в съда издателството и авторката на книгата, но като следствие книгата небе толкова променена, колкото допълнена с няколко пасажа за тяхната гледна точка, която се свежда до отричане.
До българския читател най-сетне достига тази толкова важна книга, която предлага изчерпателен списък с главни действащи лица в театъра на руската – и световна - задкулисна политика.
Изданието ще бъде представено на 10 юни 2022 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а в разговора ще участват проф. Тодор Тагарев, доц. Георги Лозанов и създателят на поредицата „Власт и отговорност“ Свилен Спасов. Модератор на събитието ще бъде журналистът Асен Григоров.
Входът е свободен, а повече информация ще откриете във Фейсбук събитието.
От Москва до Лондон, от Швейцария до Бруклин, от Париж до София – навсякъде могат да бъдат открити хората на Путин: приказно богати, наглед недосегаеми, послушни марионетки на властелина на Кремъл.
Из „Хората на Путин“ от Катрин Белтън
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗДАНИЕТО
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Когато написах тази книга, никога не съм си представяла, че тя може да бъде четена на фона на руско нашествие в Украйна. Никога не е изглеждало възможно Владимир Путин да предприеме такава безсмислена война срещу братска страна. Когато пишех, се надявах, че мога да представя ясна картина за това кой е Путин – че мога да обясня неговото минало в КГБ и как манталитетът на Студената война и параноята спрямо Запада ръководеха много от действията му. Никога обаче не съм си представяла, че тези паранои и страхове ще доведат до пълномащабно нахлуване в Украйна, където Путин по някакъв начин се беше убедил, че обучението на украинската армия от страна на НАТО и доставките на оръжия за Украйна представляват действителна и непосредствена опасност за собствения му режим. Нито пък много членове на собствения елит на Путин в Москва вярваха, че това е възможно. Преди този момент Путин винаги е действал в съответствие със студена и пресметлива логика, която ограничаваше действията му до такива, които могат да бъдат отречени по някакъв начин, или до такива, които биха срещнали само плах отговор.
Но през двете години пандемия, които изминаха, откакто „Хората на Путин“ бе публикувана за пръв път в Обединеното кралство, Путин ставаше все по-изолиран. Хора от близкото му обкръжение се оплакваха как трябва да се самоизолират за две седмици, държани под президентска охрана, преди да им бъде разрешена аудиенция при президента. През тези две години параноите на Путин за заплахите срещу неговото управление се задълбочиха. Нарастващата му параноя се видя първо при отравянето с новичок на опозиционния лидер Алексей Навални през август 2020 г. След това беше видима в жестоките репресии срещу протестите, които избухнаха заради вкарването на Навални в затвора след връщането му в Москва през януари 2021 г. Сега, когато руската икономика е в стагнация, а стандартът на живот започна да спада, виждаме финалната метаморфоза на неговата параноя и все по-голямото му самовластие. Фаталният недостатък на трансформацията на Путиновия режим излезе наяве по трагичен начин. Режимът на Путин изкорени всички източници на инакомислие до такава степен, че собствените съветници на президента се бояха да му кажат нещо различно от това, което искаше да чуе. Липсата на истинска обратна връзка подхрани очевидното убеждение на Путин, че руската армия може бързо да свали от власт режима на украинския президент Володимир Зеленски и да издигне на власт прокремълски марионетен режим – и по този начин да се справи със собствения си необоснован страх, че САЩ могат някак си да използват Украйна като средство за подкопаване на неговия режим. Това бе фатална грешна преценка. Все още не знаем как ще свърши това. Но е ясна трагедията за Украйна заради загубените безсмислено животи и зверствата, извършени от руските военни, както и за самата Русия, която изпадна отново в изолация и чийто икономически напредък от последните 30 години бе заличен за нула време.
Надявам се обаче, че с четенето на „Хората на Путин“ може да се разбере как се стигна до този критичен момент, както и да се разбере ролята, която изиграхме всички, за да позволим това да се случи. Признаците всъщност вече бяха налице и можеше да ги видят всички.
ПРОЛОГ
Московски правила
В една късна вечер през май 2015 г. Сергей Пугачов прелистваше стар семеен фотоалбум със снимки отпреди 13 или повече години. На една снимка от парти за рожден ден в неговата московска вила синът му Виктор гледа надолу, докато дъщерята на Владимир Путин – Мария, се усмихва и шепне в ухото му. На втора Виктор и другият му син – Александър, позират на дървено вито стълбище в президентската библиотека на Кремъл с двете дъщери на Путин. В края на снимката се усмихва Людмила Путина, тогава още съпруга на руския президент.
Седяхме в кухнята на най-новото жилище на Пугачов – триетажна градска къща в добре уредения лондонски район Челси. Късната вечерна светлина проникваше през прозорците, подобни на тези на катедрала, в дърветата отвън чуруликаха птички, а трафикът по близкия „Кингз Роуд“ се усещаше като притъпен фонов шум. Животът по високите етажи на властта, който Пугачов някога беше водил в Москва, политическите пазарлъци, безкрайните задкулисни споразумения, „договорките“ между приятели в кремълските коридори на властта – всичко това изглеждаше сякаш от друг свят. Но „ръката“ на Москва всъщност все още дебнеше като сянка пред вратата му.
Ден преди това Пугачов беше принуден да потърси закрилата на отряда за борба с тероризма във Великобритания. Бодигардовете му бяха открили подозрително изглеждащи кутии с подаващи се от тях жици, залепени за шасито на неговия ролс-ройс, както и за шасито на колата, с която караха на училище трите му най-малки деца – на седем, пет и три години. Сега, на стената на хола на Пугачови, зад люлеещия се кон и срещу семейните поРТРети, отрядът за борба с тероризма SO15 е инсталирал сива кутия с алармена система, която може да бъде активирана в случай на атака.
Петнадесет години по-рано Пугачов беше вътрешен човек в Кремъл, който безкрайно маневрираше зад кулисите, за да помогне на Владимир Путин да дойде на власт. Известен някога като банкера на Кремъл, той беше майстор на задкулисните сделки, на ловките хватки, с които се управляваше страната тогава. Години наред той изглеждаше недосегаем, член на вътрешен кръг на върха на властта, който беше създал и настроил правилата според собствените си интереси. Правоприлагащите органи, съдилищата и дори изборите бяха нагодени според техните нужди. Но сега машината на Кремъл, от която някога той беше част, се обърна срещу него. Високият руски православен вярващ мъж с тъмна брада и подкупваща усмивка стана последната жертва на неумолимо разширяващия се обхват на дългата ръка на Путин. Първо Кремъл посегна на неговата бизнес империя, като я взе за себе си.
Пугачов беше напуснал Русия – първо към Франция, а след това към Англия, когато Кремъл започна атаката си. Хората на Путин сложиха ръка на хотелския проект, който президентът му бе предоставил на Червения площад, на един хвърлей от Кремъл, без никаква компенсация. После неговите корабостроителници, две от най-големите в Русия, оценени на 3,5 милиарда долара, бяха придобити от един от най-близките съюзници на Путин, Игор Сечин, за малка част от тази сума. След това неговият минен бизнес, включващ най-голямото находище на коксуващи се въглища в света в сибирския регион Тува, оценен на четири милиарда долара, беше взет от приближен на Рамзан Кадиров, авторитарния президент на Чечения, за 150 милиона долара.
Междувременно хората на Путин го обвиниха за краха на Межпромбанк – банката, на която той бе съосновател отдавна, още през 90-те години, и която някога бе ключът към възхода му във властта. Кремълските власти заведоха наказателно дело, твърдейки, че Пугачов е причинил фалита на банката, като е превел 700 милиона долара от нея по банкова сметка в Швейцария в разгара на финансовата криза през 2008 г. Кремъл игнорира твърденията на Пугачов, че парите са негови. За кредиторите се оказа маловажно, че поглъщането на корабостроителниците от Сечин за малка част от тяхната стойност е най-голямата причина за недостига на средства, с които банката да се разплаща.
Ръката на Кремъл изглеждаше ясна. „Хората в държавата манипулираха правилата срещу него, за да фалират банката, и което не е изненадващо – в своя изгода“, казва Ричард Хейнуърт, дългогодишен експерт по руския банков сектор.
Това беше типична история за машината на Кремъл, която беше станала безмилостна в обхвата си. Отначало тя преследваше политическите врагове. Но после започна да се обръща срещу някогашните съюзници на Путин. Пугачов беше първият от вътрешния кръг, който падна. А сега Кремъл разшири кампанията си срещу него от бруталните московски съдилища, действащи при затворени врати, до внушаващия дълбок респект Висш лондонски съд. Там (Кремъл) съвсем лесно успя да получи заповед за замразяване на неговите активи, оставяйки магната в пълно недоумение в съдебната зала.
Кремъл преследва Пугачов от момента, в който той напусна Русия. В дома му във Франция той е бил заплашен от подставени лица, изпратени от ликвидатора на Межпромбанк. Трима членове на мос-ковска мафиотска група го отвели на яхта край брега на Ница и поискали да плати 350 милиона долара, за да гарантира „безопасността“ на семейството си. Казали му, че това е „цената на мира“, цената за прекратяване на руското наказателно дело срещу него за фалита на Межпром, сочат документални доказателства.
В съдилищата на Обединеното кралство Пугачов беше като риба на сухо, неспособен да действа според техните непознати правила и процедури. Той беше твърде свикнал със задкулисните сделки от миналото си в Кремъл, твърде свикнал да се промъква през мрежата от правила и разпоредби поради своята позиция и власт. Не беше си позволявал никакви облаги за самия себе си. Убеден в правдивостта на позицията си, че е жертва на последното заграбване на активи от Кремъл, той вярваше, че стои над правилата на британските съдилища.
Той не успя да спази съдебните разпореждания, свързани със зам-разяването на активите му, и изгоря заради милиони лири в сметка, която бе скрил от съда във Великобритания. Вярваше, че правилата за разкриване не се отнасят за него и са дреболия в сравнение с бедствието, сполетяло неговата бизнес империя, че са само част от кампанията на Кремъл да го преследва и тормози на всяка крачка. Кремъл обаче беше овладял умението да преследва враговете си чрез съдебната система на Обединеното кралство и беше задействал цяла пиар машина, която да пълни британските таблоиди с голословни твърдения за натрупаното чрез кражби богатство на руския олигарх.
Кремъл за пръв път бе наблюдавал как функционира съдебната система на Обединеното кралство по време на победата на Роман Абрамович срещу Борис Березовски, олигарха в изгнание, който се превърна в най-яростния критик на Путин. Този случай според някои хора сякаш преобърна историята на Русия с главата надолу. Березовски беше бързо говорещият някогашен вътрешен човек в Кремъл, който се опита, но не успя да осъди своя бивш съдружник Роман Абрамович, бивш федерален губернатор, за 6,5 милиарда долара във Висшия лондонски съд. Съдийката, която водеше делото – госпожа Елизабет Глостър, се отнесе пренебрежително към твърдението на Березовски, че той съвместно с Абрамович е притежавал частично една от най-големите руски петролни компании – Сибнефт, както и дял в Русал, най-големия руски алуминиев гигант, и че Абрамович го е принудил да продаде дяловете си на безценица. Госпожа съдийката Глостър каза, че смята Березовски за „изначално ненадежден свидетел“, и взе страната на Абрамович, който твърдеше, че Березовски никога не е притежавал тези активи, а просто му е било плащано за осигуряване на политическо покровителство и протекция.
Присъдата беше посрещната с известна изненада в Русия, където Березовски бе смятан повсеместно за собственик на Сибнефт. Березовски остро оспори решението на съда. Съдия Глостър още в началото на процеса бе обявила, че нейният доведен син е представлявал Абрамович в ранните етапи на делото. Адвокатите на Березовски твърдяха, че неговото участие е било по-голямо, отколкото е било обявено, но не обжалваха.
Кремъл допълнително усъвършенства операциите си в съдебната система на Обединеното кралство чрез преследването на Мухтар Аблязов, казахстански милиардер, който се оказа най-големият политически враг на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев – ключов съюзник на Кремъл. Аблязов бе преследван от руската държавна агенция за застраховане на депозити, която го обвини в незаконно отклоняване на повече от четири милиарда долара от казахстанската банка БТА, на която той бе шеф и която имаше клонове в цяла Русия. Руската агенция нае екип от адвокати от най-реномираната лондонска адвокатска кантора, Hogan Lovells, която заведе 11 граждански дела за измами срещу Аблязов в Обединеното кралство, а също така издейства и заповед за замразяване на неговите активи. Частни детективи бяха проследили въпросните четири милиарда долара до мрежа от офшорни компании, контролирани от казахстанския магнат.
Но в случая с Пугачов, изглежда, не са били установени откраднати или укрити активи. В Обединеното кралство или другаде извън Русия никога не са били предявявани искове за измами. Вместо това, само въз основа на решение на руски съд, същият екип от Hogan Lovells беше издействал заповедта за замразяване срещу активите на Пугачов и умело стягаше обръчите около него, докато той береше ядове покрай множеството съдебни решения срещу него, които следваха едно след друго. Той беше разпитан за декларирането на активи и се установи, че е дал фалшиви сведения относно това дали продажбата на бизнеса му с въглища е била извършена от него, или от сина му. За съдията изглеждаше без значение, че продажбата е била наложена принудително, и то на цена, по-малка от една двадесета от реалната стойност на бизнес активите. Важното беше дали е спазил процедурата и е декларирал всички активи, останали под негов контрол.
Пугачов беше принуден да предаде паспортите си на съда и му беше забранено да напуска Обединеното кралство, докато трае продъл-жителният период на разпити относно декларирането на неговите активи. През това време адвокатите на Кремъл затягаха юридическата примка. Той трябваше да прибягва до поредица от адвокати, които на свой ред изглеждаха несведущи в случай, който никога не беше разглеждан по същество във Великобритания. Други пък гледаха на него прелъстително като на лесна плячка. Разглезени от потока от руски дела, за които московските магнати бяха готови да плащат най-високи цени за гледането им във Висшия лондонски съд, юридическите фирми пълнеха гушите си с астрономически суми за работа, която никога не е била свършена, както показват документите. PR фирми предложиха да защитават имиджа на Пугачов срещу 100 000 паунда на месец. „Той вече е на наша територия“, каза един партньор в глобална адвокатска кантора, която го представляваше.
Отначало Пугачов смяташе, че зад делото срещу него стоят дейс-тващи на своя глава кремълски протежета, които искат да теглят чертата на експроприацията на неговата бизнес империя. Но тъй като кампанията се разшири и Пугачов започна да се страхува за физичес-ката си безопасност, той се убеди, че тя се ръководи от самия Путин. „Как е могъл да ми причини това? Та аз дори го направих президент“, каза той вечерта, докато седеше в кухнята си в Челси, все още силно шокиран от посещението от SO15 и подозрителните устройства, открити под автомобилите му. (8) Бивш приятел, изпратен от Кремъл в Лондон, му беше казал, че Путин лично направлява всяка стъпка от кампанията срещу него, и го предупреди: „Ние контролираме всичко тук, всичко е скалъпено“.
Пугачов отдавна бе констатирал нарастващото влияние на парите на Кремъл в Лондон. По-рано, много преди да започне съдебната атака, той каза, че се е срещнал с редица английски лордове, които, смеейки се и здрависвайки се с него, са му казвали колко велик според тях е Путин. В онези дни те вярваха, че Пугачов е „банкерът на Путин“, както го наричаше тогава пресата, но въпреки това го молеха да дари пари на Консервативната партия без никакви въпроси и помисли.
Всички негови бивши приятели от Кремъл държаха роднини и любовници в града, които посещаваха през уикендите, пръскайки купища пари. Тук беше бившата съпруга на Сечин – Марина, която имаше къща, в която живееше с дъщеря си. Вицепремиерът Игор Шувалов притежаваше най-престижния апартамент в града – мезонет с изглед към Трафалгарския площад. Тук бяха синовете на милиардера Аркадий Ротенберг – бивш партньор на Путин по джудо, които посещаваха едно от най-прехвалените частни училища в страната, докато бившата му съпруга Наталия пазаруваше и съдеше съпруга си за развод във Висшия съд в Лондон. Тук беше и заместник-председателят на Държавната дума, един от най-гласовитите патриоти на Русия, Сергей Железняк, който отдавна се възмущаваше от влиянието на Запада, но дъщеря му Анастасия от години живееше в Лондон. Списъкът на високопоставени (руски) длъжностни лица с жилища в Лондон беше безкраен, каза Пугачов. „Те са се подредили много добре на този малък остров с ужасно време – отбеляза иронично той. – Във Великобритания винаги най-важното са били парите. Путин изпращаше своите агенти да корумпират британския елит.“
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
