През 2012 г. Американската космическа сонда „Вояджър І“ напуска Слънчевата система, с което изпълнената от Валя Балканска родопска песен „Излел е Дельо хайдутин“ тръгва към нови светове
На първия Роженски събор на народното творчество (1961) много младата Валя Балканска за първи път изпълнява родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“. Научава я от радиозаписа на Надежда Хвойнева. Занапред точно тази песен се превръща в „бойния кон“ (по израза на голямата оперна артистка Гена Димитрова) на Валя Балканска, с който тя препуска и на Първия събор на народното творчество, проведен от 12 до 15 август 1965 г. в местността Войводинец над Копривщица. Точно там я чува американската фолклористка Етел Райм. Тя предлага на своя колега от Центъра за традиционна музика и култура в Ню Йорк Мартин Кейнинг да направят теренни записи в България.
През 1968 г., вече с добре премислен план, двамата пристигат в България и искат разрешение да пътуват из страната, за да записват фолклор. Валя Балканска е под номер едно в техния проект. Условията им пред властите са прости – да се работи със собствена американска звукозаписна техника и да направят свой подбор на песните.
Обаче в Комитета за култура дори не са чували името на родопската певица и им препоръчват вече утвърдени, главно титуловани (ще рече признати от държавата и режима) народни изпълнителки. Упорити в преследването на набелязаната цел, Етел Райм и Мартин Кейнинг все пак успяват да получат разрешение за посещение в Смолян. И там, в училищна сграда с много лоша акустична среда, те правят един-единствен приличен дубъл на „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска в съпровод на гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Съдбата на този уникален сам по себе си дубъл придобива космически измерения!
През 1972 г. комитетът за избор на звуковата програма „За бъдни времена и същества“, която (записана на златен компактдиск) трябва да полети на борда на междугалактическия кораб „Вояджър І“, се обръща към Райм и Кейнинг с молба да отстъпят правата върху техния запис на Валя Балканска. В най-ранния етап по реализацията на проекта ръководителят на програмата Карл Сейгън се спира върху вече легендарните три „Б“ – Бах, Бетовен и Брамс.
Но изследователите Робърт Браун Алън Ломакс го убеждават, че писаната композиторска музика предлага много по-малки комуникационни възможности от фолклорните образци, които са анонимно колективно творчество. Те му предлагат собствена селекция с 27 песни от цял свят и тогава той, приел аргументите им, отправя молбата си към Етел Райм и Мартин Кейнинг. Двамата охотно се съгласяват. След окончателна пресявка „Излел е Дельо хайдутин“ остава единствената песен от Европа!
По-нататъшната история е добре известна. През 1977 г. „Вояджър І“ поема своя път из междузвездните пространства и все още е само в началото му.
Откъс от книгата на Владимир Гаджев „Когато Западът среща Изтока“ на издателство Изток-Запад.
