Следващият разказ на Уруж Куреши, публикуван в BBC, е истинско вдъхновение за това как човек трябва да последва мечтите си и да прави това, което наистина го кара да се чувства щастлив.
"Решението ми да пътувам изненада много хора. През 2012 г., след като бях работил 8 години като социален предприемач, ме поканиха да оглавя голяма неправителствена организация в Отава, Канада. Но аз вече бях взел решение: че 30 март ще бъде последният ден, в който „отивам на работа“.
Баща ми работеше за авиокомпания, заради което на всеки три години се местехме на ново място, записваха ме в ново училище и учех нови езици. Родителите ми се грижеха за семейните пътувания – бях само на 11 години, когато за първи път отидох в бедуински лагер в пустинята в Йордания.
Номадското ми детство ме доведе до това, че като пораснах, поисках да имам стабилен живот – отидох в университет, намерих си работа на пълен работен ден, купих си кола. Но все ми се струваше, че нещо не е наред.
Спомням си деня, в който реших, че ще пътувам дългосрочно. По време на 2-седмична екскурзия в Мексико срещнах група пътешественици, които се отправяха към Централна Америка. Аз пък трябваше да се прибера вкъщи. Като се качих на самолета, се запитах – какво ме спира да продължа към Гватемала, Белиз и още по-надалеч?
Това беше нещото, което искам с цялото си сърце – и след като го осъзнах, нещо в мен се преобърна.
На 30 март 2012 г. потеглих от Кейп Бретон (Източна Канада) и стигнах чак до изворите на река Нил в Уганда. Извървях пеша 850 км в Испания по пътя Камино де Сантяго. Спусках се със сандборд по дюните на Сахара.
Пътуването ми помогна да израсна и да съм по-добър социален предприемач. Открих вдъхновение в добротата на хората от всички краища на света и помогнах за откриването на иновативни решения за живота на общности в Африка, Европа и Азия.
След три месеца на път осъзнах, че искам да съм по-свързан с местата и хората, които посещавам. Започнах като доброволец в малко стопанство за органична храна край Тимишоара, Румъния. Толкова се вдъхнових, че писах на приятелите си да ми изпратят идеи за други подобни проекти. В резултат на това получих покани за доброволчество по образователни инициативи в Уганда и Кения.
След това получих покана да помогна за създаването на програма за подобряване на качеството на образованието в Пакистан. Този проект помогна на повече от 1000 деца от град Карачи. Ужасно много се вълнувам, когато някое от тези деца си направи фейсбук профил и ме открие в социалната мрежа – с тях започнахме уроците за ползване на компютър едва преди няколко месеца.
Ганди е казал: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. За да бъда тази промяна, аз пътувам и насърчавам другите да бъдат смели в идеите си. Набрал съм над 1 милион долара дарения за различни благотворителни организации.
В момента се намирам в красивия румънски град Сибиу с момиче, което харесах по-рано по време на пътуванията си. Сега наричам това момиче моя съпруга и с нея отглеждаме нашата 6-месечна дъщеричка – следващото поколение пътешественик, който ще променя света.
Колко съм щастлив, че напуснах работа, за да пътувам? Повече отколкото мога да изразя с думи!"
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
