Искате ли да бъдете откриватели в България? Как ви звучи храм-кладенец, посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на шумерския бог Енки? Да, все още говорим за България. Мястото се намира на по-малко от час път от София и омагьосва с древния си каменен градеж и историите, които витаят около него.
Кладенец, обсерватория, храм – какво е било предназначението му? Отивам на място и се надявам сама да разбера отговора. Пътувам в посока Перник, след това продължавам към Брезник. Подминавам селата Мещица и Бабица, вдясно след Брезник виждам табела за село Гърло. Тръгвам по нея. Единствените хора, които срещам, пътуват в обратна посока.
Стигам в центъра на селото, приличащ на всеки друг – малък площад, смесен магазин и спирка на градския транспорт. Сякаш повечето български села са заспали зимен сън, от който никой не може да ги събуди. От селския мегдан пътят се разклонява на две. Поемам надясно. Табели няма, правя го по усет, а вие можете да последвате моя съвет. По мъгляви описания в интернет маршрутът към храм-кладенеца започва от последната къща в селото.
Вървя по прашния път и търся пустата последна къща. Намирам я, а в нея двойка пенсионери ме насърчават:
- Само направо ке вървиш и бърже ке стигнеш язовирната стена!
Речено – сторено. Въпросната язовирна стена е на яз. Красава. Подхващам по прашния път, а селото остава зад гърба ми. След малко вдясно от мен виждам метален кръст и селската черква.
Оглеждам се за раннохристиянско гробище, което е следващият ми ориентир по пътя за храм-кладенеца. Залисана, не забелязвам каменните кръстове, част от които съборени. Въпреки това пътят е само направо и се движа в правилната посока. След около 40 мин. стигам яз. Красава – красив и мълчалив. Ако сте си взели фотоапарат, отделете малко време за снимки, за да запечатате спокойната водна шир и слънцето, което се отразява в нея. След като съм направила заветния кадър, продължавам наляво по язовирната стена.
Стигам до циментирана площадка, част от преливника на язовира и като че ли няма как да продължа напред. Точно зад нея обаче, има една малка пътечка, която се изкачва към широка поляна. Продължавам смело напред и доста бързо стигам до телена ограда. Провирам се през една от дупките в нея. Старая се да вървя само направо и стигам до воден каптаж. Внимавайте, защото той е ключов момент в пътешествието. Огледайте се добре, защото зад каптажа има едва забележима пътека. Тя се пада вляво от тази, по която сте вървели досега. След около 500 м стигам до самия храм-кладенец. Всъщност, първо забелязвам стърчащи железа, останали от 70-те години на миналия век, когато са правени по-обстойни изследвания на обекта.
Радост, удовлетворение и любопитство бушуват у мен на входа на храма. Чак не мога да повярвам, че стои тук непокътнат повече от 30 века. Слизам по стълбите към сърцето на най-стария култов градеж по нашите земи. Входът е триъгълен, леко килнат на една страна вследствие на земетресение.
Минавам под него и се озовавам в центъра на градежа, където е с поне десетина градуса по-студено. В краката ми лежи отворът на водохранилището, а над мен е „небесният отвор”, който гледа към синевата. Мястото прилича на връзка между долния и горния свят.
Градежът съчетава в себе си достъп до питейна вода и календар, вграден в сърцевината на храма-водохранилище. Според други алтернативни теории куполът на кладенеца се е използвал като рефлекторен телескоп. Благодарение на него древните жреци-астрономи са наблюдавали звездите и са гадаели по тях. Идентични храмове са открити на о-в Сардиния, дело на културата Нураги. Предполага се, че създателите на каменния градеж само са преминавали през нашите земи, но не са се установявали трайно.
Допирам длан до каменните стени и усещам техния хлад. Виждам кладенеца, обрасъл със зелен мъх. Въображението ми рисува сцени, ритуали и тайнства, които може би са се случвали тук. Мястото опиянява с необяснима магнетичност.
Целият храм-кладенец е изграден от камък, а единствената спойка е перфектният баланс. Представям си какви ли са били създателите на това необикновено място и дали са вярвали, че тяхното наследство ще достигне до нас. Единственият писмен знак, който ни оставят, е запечатан върху камък до входа на култовия градеж. Няма да ви го показвам, за да отидете и да го откриете сами.
Полезна информация: Пътят от София до село Гърло е около час с автомобил. Можете да паркирате в края на селото. След последната къща има широка поляна. Измиването на маршрута от село Гърло до храм-кладенеца ще ви отнеме около час и половина спокойна разходка.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
Здравейте, Лени! Според съществуващата информация храм-кладенецът край село Гърло е дело на хора от културата нураги, която има месопотамски характер. Подобни градежи са открити на остров Сардиния, но в България този в Гърло е единствен по рода си. Затова към момента се счита, че създателите на храм-кладенеца само са преминали по нашите земи, а не са част от местното население. Ако имате друга по-актуална информация, ще се радваме да я споделите с нас:)