Няколко съвета как да разнообразите писането си, как да откриете вдъхновение от неочаквани източници и как да превърнете всяка своя история от пътуване в интересен текст.
Всеки има своя личен стил на пътуване. И на писане. Какво е „добро“ и какво е „лошо“ писане е въпрос на субективно възприемане. На един му харесват описателните текстове, на друг – по-историческите, на трети - шеговитите и не толкова задълбочени...
Ако сега правите първите си стъпки в писането на текстове за пътуване или просто търсите свежи идеи, от Peika.bg сме събрали няколко основни насоки, които ще ви помогнат:
- да откривате по-лесно интересни истории
- да пишете текстове, които да се различават от почти еднаквите текстове навсякъде в интернет
- да откриете и развиете своя собствен стил на писане.
Съветите по-долу са резюме на двете лекции, които Peika.bg организира в Клуб на пътешественика в края на март 2016 г.
И така. Ще започнем с...
Три мита за успешния автор на пътеписи
Мит 1: Той чете само книги за пътуване и следи всички блогове и сайтове за пътуване. Частично вярно. Следенето на травъл медии е важно, но още по-важно е да четете всякакви други неща. Новини, история, вицове (!), филми, биология, астрология... Колкото повече неща знаете за света, толкова по-интересни ще бъдат текстовете ви. Ще можете да правите препратки, сравнения, аналогии, което придава дълбочина на написаното.
Мит 2: Копира модерните тенденции и затова е толкова добър. По-скоро не е вярно. Когато нещо е модерно, то е навсякъде, следователно - вие се сливате. За да се откроите, вземете една модерна тенденция и я пречупете през собствената си визия, житейски опит, истории от пътуване.
Пример:
Много модерно е да се пишат материали от типа на „Любимото село на Франция “, „Най-симпатичните селца в Испания, където ще искате да се пенсионирате“ и всякакви подобни. Тези текстове залагат на ярки снимки и кратка информация за всяко село, обикновено взета от Уикипедия. Да, тези статии се четат. Проблемът е, че понеже са модерни, ги има навсякъде.
След като изпробвахме и ние тази селско-пенсионерска тенденция, решихме да я пречупим по нашия си начин, вдъхновена от нашите пътувания из България. Така се роди материалът „Три срещи случайни с баби незнайни“. В него за селата в България разказваме не чрез снимки и кратка историческа информация, а чрез историите на бабите, с които сме се срещнали там. Ето откъс:
...Докато се чудех дали карам по правилния път към хижа Трещеник, на една от крайните улици на Якоруда видях две баби да ми махат. Махам им и аз и се възползвам да ги питам дали съм на прав път. Оказва се, че те не ми махали, а били стопирали. Качвам двете баби - едната с внучето си, другата с дядото си.
Две минути са достатъчни, за да разбера всичко най-важно за хижаря на Трещеник - че жена му е зъболекарка и че има малък трактор. Както и че съседната хижа е на Антоан, "добър човек, ама рядко идва".
Бабите са тръгнали да се оправят със сеното си, което е високо в планината. Пътуват всеки ден на стоп. И после стопирането било опасно - ей, до каква възраст са доживели!
На слизане едната хвърля 2 лева в жабката и се втурва тичешката навън (защото знае, че няма да приема парите). Другата ми дава последни насоки към хижата и ми пожелава хубав мъж.
Както можете да предположите, текстът за бабите, се чете в пъти повече от френските и испански села.
Мит 3: Пише само за вълнуващи места. Не е вярно. Понякога ще получавате задачи да пишете за места, които вие лично не смятате за интересни. Стремежът да създадете добър текст обаче ще ви мотивира да се разровите за интересни факти, да поговорите с повече местни хора на място, да стигнете много дълбоко само и само да откриете нещо интересно. И често се случва това да се окаже най-вълнуващото място, скрито в скучна черупка.
Как и защо да намалите употребата на клишета
Вижте тази апетитна пица. Представете си сега, че я ядете пред телевизора. Дали ще усетите вкуса й? Не, мозъкът ви ще е зает с друго и няма да разберете кога сте изяли три парчета, но без да им се насладите.
Същото преживява и читателят, когато чете текст, пълен предимно с клишета – прочита три абзаца, но нищо не е запомнил и нищо не си е представил. Клишетата са думи и изрази, използвани толкова много в писането за пътуване, че не извикват никакъв образ в главата на читателя. Някои от най-разпространените, за които да си намерите заместители, са:
- китно градче (по-добре опишете заради кои негови характеристики го смятате за китно)
- живописни пейзажи (по-добре опишете кое ги прави живописни)
- добре пазена тайна (щом я казвате на читателя, тя не е тайна, още повече „добре пазена“)
- рай (всяко място на тази планета някога е било обявено за рай)
- кътче
- уникално
- не пропускайте... (по-добре опишете какво е толкова впечатляващо, а читателят сам ще разбере, че не иска да го пропусне).
Най-трудното при клишетата е да осъзнаете, че ги използвате. Тези думи, които изписвате буквално без да мислите, обикновено са такива. След като напишете текста си, може да го оставите да отлежи един-два дни и след това спокойно да го прочетете и да изтриете/замените всичко, което ви звучи като клише.
Още няколко неща, от които можете да се откажете
Не е задължително целият текст да е позитивен. Нещо, което ви е възмутило или натъжило, ще даде цвят на текста ви.
Не забравяйте настоящето. Не разказвайте на читателя само за музеи и крепости и живота на мястото преди стотици години, сякаш настоящето не съществува. Опишете и това, което ви е впечатлило от днешния живот на мястото.
Не бъдете твърде сериозни. Ако накарате читателя да се усмихне, ще дочете текста ви. Ако го накарате да се смее с глас, ще научи името ви.
Не забравяйте диалозите. Особено ако са на местен диалект или сте имали абсурдни/забавни ситуации.
Не е задължително да спазвате хронология. Тя е преди всичко за учебниците по история и уикипедия.
Няколко съвета за добро писане от велики писатели
Защото винаги е добра идея да почерпите идеи от тези, които вече са успели.
Кърт Вонегът
•Избери си тема, за която ти пука.
•Не разтягай локуми
•Пиши простичко
•Имай смелост да триеш
•Звучи като себе си
Стивън Кинг
•Първо пиши за себе си и след това се тревожи за читателите си
•Не използвай страдателен залог
•Не се стреми към перфектна граматика
•Чети, чети, чети
•Магията е в теб
“Убеден съм, че страхът е в основата на лошото писане”
Ърнест Хемингуей
•Не описвай емоция – създай я
•Мисли за писането само когато пишеш
“Когато съм писал, след това имам нужда да почета малко книга”.
•Бъди кратък
Как вашият текст да звучи различно
Няколко идеи как да направите текста си различен.
Разказвайте истории вместо да описвате какво виждате. Ако можете да опишете нещо или да го разкажете чрез история, изберете втория вариант, защото именно това ще направи текста ви различен.
Пример: Всички знаят как изглеждат такситата в Куба, няма смисъл просто да ги описвате. По-добре разкажете историята на колата/шофьора/пътниците.
Още първото такси, което взехме в Хавана, се оказа истински феникс. Шофьорът ни показа снимки на вида, в който беше взел колата – половинка от шаси, ръждива, цвят – невъзможен за определяне, вероятно жертва на пожар. За осем месеца, малко по малко, собственикът беше събрал нужните му части, беше доизградил шасито, беше се снабдил с двигател, че даже и с радио за разкош. Вярно, вътре човек се чувства все едно се вози в консервна кутия, но на това му викат кубинска екзотика…
...
Третото такси, в което се качихме, на пръв поглед беше съвсем нормално. Но на втори и трети поглед нещата станаха по-други. „Виждам пътя“, чувам полуужасения – полуразвеселен глас на спътничката си. „Да бе, и аз“, казвам разсеяно и зяпам през прозореца. „Не-е-е. - настоява тя. - Под краката си!“. Поглеждам надолу – в настоящия под (вероятно бивше дъно на вана!) има дупка с размер на юмрук, през която можеш да видиш шосето. И при неочаквано свършване на бензина да провреш крак и да включиш задвижване ала семейство Флинтстоун.
Из "Приключения в кубинските таксита"
Когато видите нещо интересно, отидете при него. Много често виждаме нещо интересно по пътя, снимаме го и продължаваме. Вместо това отбийте от предварително намисления си маршрут, отидете при интересното нещо и научете повече за него. Много по-лесно се пишат интересни текстове, ако ви се случват интересни неща.
Започнете неочаквано. Използването на клишета и липсата на въображение води до това, че онлайн има стотици текстове, писани от различни хора, които звучат почти еднакво. Ако искате вашият текст да е различен, потърсете различен подход – започнете с малко известен факт, неочаквано твърдение, смешка...
Пример: Как да започнем текст за Айфеловата кула, за да е различен от всички останали?
Следващите извадки са от текстове, които излизат при търсене в Google на „Айфеловата кула“. Както ще забележите, Текст 1 и Текст 2 звучат почти еднакво.
Текст 1: Айфеловата кула е най-познатата архитектурна забележителност на Париж и световноизвестен символ на Франция. Тя носи името на своя конструктор Густав Айфел. За цялата й история тя е посетена от над 230 милиона души и се оказва най-посещаваната забележителност в цял свят. Първоначално тя е била замислена като временно съоръжение – служила е като входна арка на парижкото Световно изложение през 1889 г.
Текст 2: Айфеловата кула е една от най-известните забележителности в света. Построена е за Парижкото изложение през 1889 година и първоначално не е била замисляна като постоянна структура. Айфеловата кула била построена, въпреки протестите на 300 от водещите френски писатели и художници, според които тя представлява грозна структура от метал.
А вместо това бихте могли да започнете така:
Текст 3 (започвате със забавна/неочаквана история): Днес всички се надпреварват да заемат най-хубавото място с гледка към Айфеловата кула, но това невинаги е било така. Когато започва строежът й, част от парижките големи клечки, начело с Александър Дюма и Ги дьо Мопасан, я обявява за „трън в очите“ и „черно грозно петно“. Популярна история разказва, че Ги дьо Мопасан, който твърдял, че я ненавижда, всеки ден обядвал в ресторанта на кулата. Когато го попитали защо, отговорил, че това е единственото място в Париж, откъдето не може да я вижда.
Из "Защо парижани мразеха Айфеловата кула"
Разнообразете сухата информация със сравнения. Ако ви се налага да вложите много суха информация в текста си (години, размери, владетели...), част от нея разнообразете със сравнения.
Пример:
Вместо „скала, висока 30 метра“ - „като погледнете надолу от скалата, все едно сте на покрива на 10-етажна сграда“ (така дори тези, които не могат да си представят колко точно са 30 метра, ще знаят за какво става дума, защото е много вероятно да са поглеждали от 10-я етаж).
Вместо „Този замък е построен през 696 г. “ - „Само 15 години, след като хан Аспарух забожда кола и обявява основаването на България, на 3000 км западно един друг владетел слага последния камък на новата си крепост.“
Добре е при сравненията да ползвате информация, известна на повечето хора. Ако използвате твърде специфични сравнения, рискувате да останете неразбрани.
Правописът – уважение към себе си и към другите
Макар напоследък да не е много модерно да се пише грамотно, правилното писане е уважение към собствения труд и към тези, които ще ви четат. Проверете дали случайно не сте подведени от масовото грешно изписване на следващите думи и изрази:
•24 км, а не 24км. или 24км
•1 000 000, а не 1,000,000
•1999 г., а не 1999г или 1999 г (последните две всъщност се четат 1999 грама)
•35 лв., а не 35лв
•Калдъръм, а не калдаръм или кълдаръм
•бяхме там (вече знаете) , а не бяхме там /вече знаете/ (това е наклонена черта, а не скоба)
•червени, зелени, жълти , а не червени ,зелени ,жълти или червени,зелени,жълти
Как да ставате все по-добри в писането
Не спирайте да учите нови неща. Днес има безкрайни възможности за безплатно онлайн и офлайн обучение. Достатъчно е да искате да научите нещо ново. Няколко примера за сайтове за безплатно обучение по какво ли не (от медицина до музика на 20-и век и квантова механика):
www.skillshare.com и много други.
www.hemingwayapp.com - онлайн платформа, която предлага редакции по текста ви на базата на „правилата“, които Хемингуей е спазвал при писането си и заради които е признат за велик писател. Трябва да преведете текста си на английски – опитайте, по-скоро за забавление.
Посещавайте и всякакви лекции, семинари, курсове.
Попитайте се: Какво не съм правил досега? И го направете.
Попитайте се: Какво би направил Батман (Джоуи от «Приятели», шеф Манчев, д-р Хаус, Хитлер), ако беше тук? Ок, Хитлер може би не е много добра идея. Но внасянето на измислен персонаж в странна ситуация ще развихри въображението ви и ще ви предизвика да мислите различно.
Не си тръгвайте, докато не откриете поне 5 истории. Пробвали сме го. Това изостря сетивата ви и забелязвате много повече неща.
И най-важното...
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
