Всяко посещение на друга страна и култура е истинско предизвикателство за пътешественика, но жестоко се лъжете, ако си мислете, че е такова само за него. Не по-малко сащисани могат да бъдат и местните при поредната неадекватна проява на нищо неподозиращия турист. Така де, откъде да знае той, че порядките в дадената държава изискват точно определено поведение. Понякога културните или местни традиции могат да ти докарат известно главоболие, казвам от опит!
Чай без захар в Турция?!
Ето какво се случи, когато настоявах да пия чая без захар в Турция. Бяхме в едно симпатично магазинче в град Коня (там, където е живял и е погребан Руми), и толкова се заприказвахме със собственика, че той по традиция реши да ни почерпи с чай. „Без захар за мен”, казвам аз и човекът весело повтаря „Без захар” и слага две бучки в чашата ми. Аз се втрещявам. „Не, не, без захар”, махам с ръка, а той настоява, че това било напълно без захар. И демонстрира какво означава истински чай – около 6 бучки, които напълват малката чашка и отгоре се излива течността, правейки нещо като сироп сигурно... Аз обаче се запъвам „За мен без такова”. Лицето на допреди малко най-добрия ни приятел се изопва и той внезапно удря масичката, която направо иззвъня: „Ти си в Турция. Тук чай без захар не съ-ще-ству-ва!!!” Бях го вбесила порядъчно и за наказание се научих да пия с минимума – две бучки.
Втора порция в Мароко
Нещо подобно се случи и в Мароко, само че с храната. А между другото и в тази африканска арабска държава имах проблеми със захарта, но вече се бях научила от Турция на номера с двете бучки. Както и да е, тук нашите домакини не веднъж и дваж имаха големи проблеми с мен и моя отказ да си взема втора порция/довърша първата. Колкото и да обяснявах, че повече място ня-ма, толкова повече те цъкаха с език и повтаряха, че явно „мадмоазел е болна, трябва веднага да се захрани с топла храна”. Мароканските семейства, особено по селцата, са много бедни и храната е ценна за тях, затова да не си изядеш вечерята е направо смъртна обида. За мен всяко гостуване наистина беше свръх усилията ми и капацитета на стомаха. И неведнъж отнасях лекции, че обиждам домакинята, а нерядко и някакви заклинания на арабски, които се надявам да са благословии да оздравея по-бързо... Ами ако видят колко храна се изхвърля в Европа, какво ли ще кажат тези бедни семейства!
Без местни специалитети, моля!
Говорейки за храна, друг начин да вбесите местните, е да отказвате да пробвате местните специалитети. Да отидеш в Азия или Африка и да се навреш в Макдоналдс си е наистина вбесяващо. Но няма да забравя една уличка на един от Канарските острови, Лансароте, на която всички заведения имаха табели “English Breakfast”. Оказа се, както разбрахме от един местен, който работеше в местна закусвалня, че англичаните масово търсели своята любима английска закуска и отказвали да хапват местните предложения. Да не говорим колко се вбесявал, когато турист започнел да се оплаква, че паелята грам не можела да се сравни със съответно ястие, характерно за неговия регион. „Защо изобщо идват тогава?”, с основание попита той.
Не искам да пия до дъно
А в Русия този въпрос ще звучи така: „А защо пиете тогава?”. Това ме попитаха, когато казах, че не искам да се напивам и упорствах с изпиването на цялата чаша с водка до дъно. Да, наложи се да се поправя, защото лицето на домакина ни беше започнало да почервенява, а и той за разлика от мен не се скъпеше на глътки. Да пиеш „близвайки” е определено един успешен начин да вбесиш всеки истински руснак и гаранция за доживотни подигравки от негова страна. Не рискувайте, а се подчинете, казвам ви!
