Как започна пътешествието по Португалския път, можете да видите тук.
Ако искате да разберете как е завършило... продължавайте да четете!
Етап 7: О Пориньо-Сотохусте - 20 км
Тръгнахме отново в 7 часа. По пътя нямаше нищо интересно, освен едно село с много плашила. Селата в Португалия и Галисия видимо се различаваха. Португалските бяха по-богати и с по-накипрени къщи с каменни облицовки. Бързо стигнахме до крайния град за деня, според гида, а именно Редондела. По пътя видяхме реклама на алберге, което е близо до океана и решихме да отседнем в него, защото това се оказа единственото място, където можехме да се докоснем до солената вода. Пихме по бира в Редондела и продължихме. На много места споменавам , че пием бира, но местните предлагат бутилки от по 330 мл или 400 мл, ако е наливна и е достатъчна само да утоли жаждата за момента, така че количеството не е толкова много, колкото изглежда. Хубавото, е че винаги предлагат комплимент от заведението под формата на чипс, ядки, зелени маслини, емпанади и др. Настанихме се в албергето към 15 часа и малко след това слязохме до океана на малък безлюден плаж.
За съжаление точно в този ден времето беше облачно. Все пак успяхме да си натопим краката в океана. Водата беше хладна и не ставаше за къпане. Вечеряхме в пицария на около километър от албергето. Привечер започна да вали дъжд.
Етап 8: Сотохусте-Понтеведра - 16 км
Тръгване в 7 часа. Време облачно и влажно, но приятно за ходене. Откакто влязохме в Испания виждахме нови лица и хората, които вървяха по Камино, се увеличиха значително. Също така се увеличиха и местата за почивка и заведенията по пътя. Този ден хванах една отбивка от пътя в горичка, покрай река с мостчета, но не бях закусвал и по едно време ме подгони гладът. Като излязох от гората, намерих едно кръчме, в което ядох най-вкусната тортия с чоризо. Стигнахме Понтеведра - голям град с исторически център. По площадите и улиците беше пълно с хора. След известно мотаене се настанихме в пансион. През следобедната разходка разгледах петте големи моста в Понтеведра.
Етап 9: Понтеведра-Калдас де Реис - 23 км
Тръгване в 7 часа, време бе облачно, но приятно за ходене. Пристигнахме в Калдас де Реис около 13:30 часа и се настанихме в общинското алберге. На влизане в града забелязахме хотел с минерален басейн и СПА процедури, затова веднага след настаняването се отправихме към него. Басейнът се отрази много добре на уморените ни крака.
След кратка вечерна разходка хапнахме морски дарове. В тази вечер осъзнах, че краят наближава, точно, когато навлязохме във форма и вървенето ни доставяше удоволствие. Бяхме изпаднали в някакво безвремие, което много ми харесваше. Оставаха само два дни до Сантияго.
Етап 10: Калдас де Реис-Падрон - 20 км
Закусихме преди тръгването в 7 часа - чаша топло мляко и кроасани. Времето отново бе облачно. Вчерашната почивка ни се отрази много добре и сега крачихме бодро. Още в началото на Падрон си харесахме едно съвсем ново алберге. Бяхме пристигнали точно преди обяд, настанихме се отидохме да разгледаме градчето и да обядваме. След обяд си починах с поредния етап от Вуелтата. Във времето от 13:30 часа до 17:00 часа в Испания е сиеста. Тогава слънцето е най-силно и местните си почиват, а улиците се изпразват. Привечер се разходихме в историческата част на града и вечеряхме на пейка край реката.
Етап 11: Падрон-Сантияго де Компостела - 27 км
Тръгване в 7 часа. Времето бе приятно за ходене. Към 10 часа направихме почивка и хапнахме от прочутия сладкиш на Сантияго с бадеми. Краят наближаваше, но и умората се увеличаваше. В последното градче преди Сантияго направихме почивка за бира. Прехвърлихме хълма и вече се виждаха върховете на камбанариите на катедралата в Сантияго. Тогава от нищото се появи още едно заведение със студена бира. Естествено го уважихме преди финалното усилие. Около 13 часа пристигнахме на площад Обредейро пред катедралата.
След кратка фотосесия поседнахме на затоплените камъни, като всички пилигрими, за кратка равносметка и почивка. После отидохме да си вземем заслужените “компостели“. След почивка в хотелчето излязох на разходка в стария град.
На следващия ден спахме до късно. В 12:00 часа присъствахме на специална меса за пилигрими в Катедралата, която започна като рок-концерт. Сестрата непрекъснато ни подканяше да пеем по-смело и по-високо.
От проповедта разбрах, че така както сме се събрали заедно различни хора в този храм, така всички хора по света трябва да бъдем обединени. Месата завърши атрактивно със залюляването на най-голямото кандило в света.
Рано сутринта отлетяхме за Мадрид. Пихме кафе в стилно арткафе в центъра. Разходихме се около основните забележителности. Мадрид е пълен с азиатски, български и всякакви други туристи и с продавачи на дрънкулки. Точно сега тази космополитност ми дойде в повече. Мадрид е бароков град с широки булеварди, който заслужава по-голямо внимание, но за някой следващ път. Накрая получихме бонус обзорна разходка с автомобил.
Ако трябва да опиша Португалското Камино с две думи, това са: мостове и аромат на евкалиптови гори. Много по-спокоен и некомерсиален в сравнение с френския път, особено на португалска територия. В началото всички пилигрими се познавахме, защото не бяхме много, а в селцата и земеделските райони, през които минавахме, нямаше къде да пием студена бира. Ние избрахме централния път от трите, които тръгваха от Порто. В Испания хората и заведенията станаха повече, но не прекалено. По пътя не срещнахме нито един българин или южнокореец. Въпреки че е само около 270 км, Португалското Камино не бива да се подценява. Има много какво да се види и преживее. Дългото ходене по твърдата настилка обаче причинява доста пришки. Много хора куцаха или ходеха със сандали. Всеки, който направи компромис с физическата си подготовка или екипировката си, ще бере ядове. Португалското. Ние минахме Португалското Камино за 11 дни, както е според гида, който си закупихме от Порто. Разбира се, може да се мине и за по-малко. Всичко зависи от вас! BUEN CAMINO!
***
Текстът е изпратен от Симеон Цонев за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътеписи, фоторазкази и всякакво друго вдъхновение за пътешествия на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
