Как се пътува по света без да знаеш чужд език? Отговорът не е лесен, най-малкото не е един и същ за всеки човек. Вместо да ръсим съвети, ще ви срещнем с една жена – французойката Ан-Мари Дево, която на повече от 60 години пътува постоянно, при това сама, при това без да говори език, различен от френския.
Как се справяш, като не говориш чужди езици?
Толкова обичам да пътувам, че не си задавам въпроси. На 55 години прекарах една седмица в Ню Йорк без никакви проблеми, а на 57 бях три седмици в Чили, една от които в дълбините на Патагония. Навсякъде ме приемаха добре.
Една широка усмивка и умела мимика и всичко се нарежда. Главното е да не си претенциозен и да приемаш нещата такива, каквито са и да си търпелив. В Ню Йорк, например, някои хора говореха френски. В Чили двама таксиметрови шофьори ме харесаха и ме целунаха. Една дама пък ми подари монетка, която много си харесах.
Имала ли си проблеми?
Всичките ми екскурзии бяха чудесни и нямах никакви проблеми. Освен в Чили, където друг шофьор на такси ми открадна чантата, но това може да се случи навсякъде. Там консулството ти решава проблема. Трябва да се вземат минимум предпазни мерки като пътнически чекове, които в такъв случай се възстановяват и когато се върнеш, има какво да разказваш. Когато пристигна, оставям в консулството програмата на пътуването си, за да огранича максимално проблемите си. Съветвам всички да не се страхуват и да правят каквото им се прави.
А какви хубави неща са ти се случвали?
Пазя прекрасен спомен за хазайката си в Ню Йорк, с която с мимики и речник водехме дълги разговори, съпроводени от силен смях. Имах и едно приятно пътуване на товарен кораб до Квебек, но там всички говорят френски. Сега искам да направя околосветско пътешествие и мисля, че ще успея.
Имах и една забавна случка в Ню Йорк: в един японски ресторант ме обградиха три малки сервитьорки, които настоятелно се опитваха да ме попитат какво искам като зеленчуци! Бях спасена от един господин от съседната маса, който говореше френски и любезно ми преведе това, което те искаха да знаят.
Можеха да ми донесат каквото си искат, нямаше значение! Това имам предвид, като казвам да не бъдем претенциозни.
Това интервю ви хареса? Харесайте и страницата ни във фейсбук!
