Антон Антонов от Русе е майстор на гъдулки от 35 години. По музикалния инструмент първоначално го запалва вуйчо му, който е гъдулар, а днес Антон майстори нови и връща към живот стари гъдулки. Срещнахме го на гайдарското надсвирване в село Гела. Освен истински гъдулки, миниатюрни гъдулки-сувенири и гайди-сувенири (на които не може да се свири, но все пак издават пищящ звук), на сергията им има и изработени от съпругата му рошави кукери-сувенири.
- Как се прави хубава гъдулка?
- Корпусът на гъдулката се прави от твърдо дърво. Най-хубаво е да е иглолистно дърво – смърч. Струните са стоманени. Трябва да има и лък за свирене, настройка и... започваме да свирим, ако можем.
- Много майстори на гъдулки ли има в България?
- Не са много. Броят се на пръстите на едната ми ръка и даже намаляват.
- Кой търси гъдулки?
- Ученици, училища, за чужбина за приятели музиканти вземат хората.
- А има ли конкуренция от китайски гъдулки?
- Ако и те започнат да правят гъдулки, ние ще се пенсионираме, даже и да сме на 20 години.
- Как се научи да правиш гъдулки?
- Първо вуйчо ми ме научи да свиря, после ремонтирах една-две и видях какво им е съдържанието и лека-полека започнах аз да си ги дълбая и да си ги сглобявам.
- Различни ли са гъдулките на различните майстори?
- Един майстор не прави гъдулки-близнаци. Те може да са еднакви на външен вид, но всяка гъдулка като човека си има душа. Всяка свири със свой тембър, макар и пропорциите да са спазени. Даже и един и същи материал да се използва, пак гъдулките стават със собствен звук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
