Берлин е първият западен град, в който стъпих и първата голяма любов в моя живот.
Кацнах на летище Тегел в една гореща лятна утрин. Бях толкова уморена, че едва се добрах до хотела и веднага заспах. Събудих се в късния следобед. Естествено, умряла от глад. Но беше неделя! Може това нищо да не ви говори, но в неделя в Германия почти нищо не работи. Все пак успях да открия един ресторант и на развален руски си поръчах салата. С моя късмет попаднах на една от малкото сервитьорки в централната част на Берлин, която не говори никакъв английски.
Но мисълта ми тук не е да ви разказвам как мина първия ми ден в Берлин. Това, което искам е да ви разкажа за този подценяван от нас българите град като туристическа дестинация. Искаме да посетим Лондон и Париж, Барселона и Рим, ходим редовно до Гърция, до Солун и Атина. Но не говорим толкова много за ходене до Берлин. В Германия някак по-интересни са ни Мюнхен и Франкфурт. Но, повярвайте ми, Берлин си заслужава посещението, заслужава си отделеното време.
Опознах града бавно. На малки хапки. За разлика от Лондон, където исках да видя всичко веднага и наведнъж, тук имах възможност за бавно запознанство. Просто защото живеех там.
А защо История на два града? Ами защото Берлин е това – два града в един. Източен и Западен. Живеех в Западен, а работех в Източен.
Границата може да изглежда неясна, но е там. Тя се носи във въздуха, има мирис. Тя те заобикаля отвсякъде. Атмосферата е различна, цветовете са други.
Западен Берлин е цветен и аристократичен. Разхождайки се по улиците, забелязваш сгради, които носят духа на 18-19 век, стигаш до дворци, които са издържани в рококо и барок, пиеш кафе в паркове, които са специално построени за немските крале като места за лов. Улиците са осеяни с множество малки кокетни магазинчета, кафенета и ресторанти. Особено ако застанеш в средата на Савиниплац и се огледаш, ще разбереш за какво говоря. Атмосферата е като че ли излязла от страниците на някоя стара книга и в същото време знаеш, че си в 21 век, заобиколен си от модерни ресторанти с кухня от различни краища на Европа и света.
Естествено, ако си почитател на типичната немска атмосфера, искаш да хапнеш вурст и да пийнеш традиционна немска бира, живо пиво или нещо, което се прави на място, препоръчвам района около Николайкирхе, в близост до Александърплац. За мен нямаше по-добро място за тази цел.
В центъра на града отвсякъде си заобиколен от големи булеварди и стотици коли. Пресичаш и се вмъкваш в една от малките калдъръмени улици. И ето те – далеч от суматохата. Шумът от колите се чува някак глухо. Има туристи, има малки масички, ресторанти и бирарии, няколко сувенирни магазина и величествената църква Свети Николай. Можеш да прекараш часове тук на спокойствие, хапвайки и пийвайки.
Следващата ми спирка в опознаването на града беше мястото, на което според мен е най-големият „сблъсък на цивилизации“ в Берлин – района около Бранденбургската врата.
Ако се загледате внимателно, по булеварда пред нея има тясна ивица, която сякаш е направена от тухли. Там е минавала стената и основата е запазена до ден днешен. За да напомня – ням свидетел на епохата.
В дясно (или в ляво, зависи от гледната точка) от нея е един от най-впечатляващите музеи, в които съм била, един от най-потискащите – Мемориала на Холокоста. Впечатляваща композиция от 2000 бетонови блока с различна големина и височина, които образуват тесни пътеки с наклони и възвишения. Музеят е под него. За да стои като страж и да напомня за това, което е било и за това, което никога повече не бива да бъде.
От другата страна на Бранденбургската врата са разположени Райхстагът и сградите на парламента – уникална комбинация от архитектура от 19 век и съвременни сгради от стомана и стъкло. Може да се разходите около тях и да поседнете на бреговете на река Шпрее. Там ще се насладите на водата, на плуващите патици и множеството корабчета, които разхождат туристи из каналите.
Източен Берлин е приключение, той е изпълнен с живот въпреки външната си и привидна сивота. На места изглежда по-индустриален, а на други – младежки и забавен, готов за купон във всеки един момент. Източен Берлин предоставя много възможности за задоволяване на какви ли не пороци. На места изглежда порочен. В същото време представя и една подземна култура, която надали може да срещнете на друго място в Европа. Алтернативното в изкуството и музиката определено е намерило своето местенце тук.
Естествено, няма как да пропусна едно от любимите ми места и известна туристическа дестинация – Чекпойнт Чарли. Мястото, където Изтокът среща Запада. Мястото, на което и около което Берлин демонстрира историята си и показва, че не се бои от миналото. Показва го и след това доказва на всички, че смело гледа към бъдещето.
Отидете до Потсдамер Плац и вижте още един пример какво прави Берлин толкова уникален. Невероятно пиршество на стоманата и стъклото. А малко встрани, на изток е Фридрихщрасе – величествена и аристократична търговска улица.
В Берлин има всичко – има история, култура, невероятна кухня, забавления и нощен живот, които успешно си съперничат с други европейски столици. Но в Берлин има е един неподправен дух на смирение пред грешките и историята, преклонение пред несломимостта на човешкия дух и поглед в бъдещето. Усеща се докато се разхождаш по улиците. Усеща се във възстановените от бомбардировки сгради. Усеща се в запазените от стената части. Усеща се в невероятната космополитност, която лъха от всяка сграда, от всеки минувач. Обгръща те постепенно и не ти позволява да го възприемаш едностранчиво.
Посетете го и му отделете време. Няма да съжалявате.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
