Попаднахме случайно на този блог, който макар и изцяло на английски език, носи цветистото наименование Kashkaval Tourist. Авторът му, Тодор Божинов, се оказа гражданин на света и май изобщо не е кашкавал турист. Как един българин представя страната ни на чужденците и какво учудва чуждестранните посетители на България - прочетете в нашето интервю с Тодор.
- Представи се с няколко думи.
- Казвам се Тодор и поначало съм от Плевен (дге!). Напоследък обаче и аз не знам къде живея. По принцип уча магистратура в Бремен, но в момента съм в София, използвайки пролетната ваканция, за да видя близките си хора (и да избягам от германския дъжд). А миналата година по това време живеех в най-южния континентален град в света, Пунта Аренас в Чили, където бях доброволец - учител по английски.
- Защо кашкавал турист?
- Ами изразът ми се струва много весел по няколко причини. Сигурно повечето читатели знаят, че "кашкавал турист" се използва като насмешлив прякор за неопитни туристи, които мъкнат много храна в раниците и вместо да набиват крак здраво по пътеките... набиват кашкавал в стомасите, полегнали на някоя полянка. Освен това аз винаги съм си представял, че кашкавал туристът е турист с кашкавалени крака!
А на английски ми се стори удачно, защото освен че много обичам кашкавал, това е и един своеобразен кулинарен символ на нашия регион - консумира се също в Македония, Сърбия, Румъния...
- Ти самият кашкавал турист ли си или професионалист?
- В никакъв случай не бих могъл да се нарека професионалист, но съм един много запален и отдаден на своето хоби турист. Много често изненадвам приятели с това, че знам какво интересно има да се види и прави на дадено място, въпреки че никога не съм стъпвал там. Обичам да си пиша домашното по туризъм, така да се каже!
А когато посетя някое място, за което съм се подготвил предварително с информация и дори карта, има два варианта. Или ще изглежда все едно едва ли не съм живял там и ще знам къде се намира абсолютно всичко, или... ще се изгубя позорно и ще изоставя всякакво предварително планиране.
- С какви предизвикателства се сблъсква човек, който трябва да представи България на чужденците?
- В наше време географската дистанция сякаш има все по-малко значение. Туристите пътуват до все по-далечни краища не света - неслучайно виждаме, че Тайланд е толкова посещавана дестинация от американци и западноевропейци, въпреки че е доста отдалечен и от двата региона.
Така че по отношение на културния и алтернативния туризъм си съперничим не само с близките страни, а с целия свят. Мисля, че заедно със съседите си трябва да положим усилия да представим приликите и разликите в нашата култура на света и да привличаме туристи чрез наследството си, защото то наистина е нещо специално.
- Според теб кое най-често изумява чужденците по отношение на България?
- Мисля, че все още до голяма степен сме непознати за света и чужденците искрено се изумяват, че имаме собствена древна култура и толкова богато и разнообразно историческо наследство. Много от тях не подозират, че отвъд морето и ски курортите (за които повечето май знаят) има толкова интересни неща. Кухнята, музиката, изкуството, архитектурата, всичко това, което сме събрали през вековете, остава непознато. А за някои от уникалните дестинации, където могат да се видят и пробват тези неща, дори и много българи не подозират.
- Кое е мястото, на което най-напред би завел чужденец в България?
- Хубав въпрос! Зависи от предпочитанията на госта, но мен лично високите планини ме привличат като магнит. Освен това Рила, Пирин и Стара планина са древни пазители на българския дух, в и около тях има и много интересни населени места, манастири и местности, които все още съхраняват типично българското. Но разбира се, и без посещение в стария Пловдив няма да се разминат!
- Без какво никога не тръгваш на път?
- Ако бях Форд Префект от "Пътеводител на галактическия стопаджия", никога не бих тръгнал на стоп из галактиката без хавлия. Иначе другото се свежда до минималистичното "фотоапарат, верни приятели и приповдигнато настроение".
- Какво включва за теб идеалното пътуване?
- Идеалното пътуване предполага спиращи дъха природни гледки и уникални селища до тях, живеещи собствен живот. Изобщо много харесвам комбинацията от непринудената красота на природата и ефекта от традиционната човешка култура, която е дълбоко свързана с местния пейзаж. Хърватските острови не биха били същите без китните далматински градчета, например, или пък гренландските фьорди без шарените скандинавски къщички.
- Къде е пейката с най-хубавата гледка?
- Едната би била пейката пред къщата на дядо и баба на село, където сядахме и гледахме хората, минаващи в летен следобед по "главната" улица. Тъй като селото е голямо, баба и дядо поздравяваха само половината минаващи, а другата половина обсъждаха в последствие в стил: "Абе този не беше ли на Жеко от горната махала братовчедът".
А другата, на другия край на света, би била някоя от пейките пред грамадния ледник Перито Морено в аржентинската част на Патагония. Пред мен беше внушителна стена от ярък светлосин лед, продължаваща с километри навътре в планината. А най-уникалното беше, че чувах дълбокия тътен, който се получава от неспирното бавно движение на ледената маса... и който на моменти удряше като мълния и тонове лед рязко се свличаха в ръкава на езерото отдолу.
*
Можете да разгледате как Тодор представя България в блога си тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
