Един англичанин пътува с влак по поречието на река Волга в Русия – от Углич до Калязин и обратно, за да открие камбанарията, която си няма църква, и ресторанта, в който не предлагат нищо от менюто.
Мъжете във влака бяха облечени в топли камуфлажни якета и седяха на групи, понякога с голяма бутилка бира, която си подаваха. В разговорите им се чуваха думи като „пиене... водка... да го е*а“. Жените пък бяха предимно бабушки, облечени с тежки, износени якета и поли, с шалове на главите и кошници в ръцете. Разговорите им бяха най-вече за „картофи...сладко... гъби“. От време на време влакът спираше насред пустошта, където нямаше нито гара, нито спирка, по няколко души слизаха на релсите и поемаха към горите.
След час пътуване от Углич слязохме на малката дървена гара в Калязин.
До скоро не бях чувал за 13-хилядния град, но на една изложба на руски пейзажи в Москва видях високата бяла камбанария в Калязин. Основата й заемаше почти цялата площ на миниатюрен, плосък като тепсия остров в средата на езеро. Необичайността на постройката ме плени. След малко проучвания разбрах, че това е единственото, което е останало от манастир от 15-ти век, който някога се е издигал тук, а през 1940 г. е бил залят с вода при изграждането на резервоара Углич.
- Какво се е случило с останалите части на манастира? Под водата ли са или са се срутили? - попитахме няколко рибари, когато стигнахме до камбанарията.
- Не, правителството ги срина преди да наводни района, - отговори един мъж. - Въпреки това по някаква причина оставиха камбанарията и ние я използваме и до днес. Има много градчета по поречието на Волга, в които манастирите са били разрушени.
Обратно в Углич разгледахме няколко църкви и манастири, като през целия ден ни заливаха краткотрайни поройни дъждове. Извън широкия централен булевард на града улиците бяха кални и пълни с дупки, а къщите бяха традиционните руски дървени колиби с изящно резбовани прозорци.
Решихме да седнем в малък ресторант за обяд.
- Борш, кнедли, кафе и млечен шейк – поръчахме, след като бяхме разгледали менюто много внимателно.
- Няма борш. Единствената супа, която имаме, е солянка. Няма и кнедли, а за пиене има само кафе, чай и сок – каза жената зад бара.
- Добре, солянка, две чаши капучино и зелник – казахме след кратко размишление.
- Свърши ни зелникът – каза жената нетърпеливо.
- Имате ли жаркое? - попитахме обезнадеждено.
- Да.
- Добре – казах аз, - солянка, жаркое и две чаши капучино.
- Не мога да правя капучино, само нормално кафе, - каза жената, като започваше да губи търпение.
- Добре, две нормални кафета с мляко и захар.
- Добре, но нямаме мляко.
Погледнах към бара, зад който имаше само кранче за наливане на бира и две почти празни бутилки водка и коняк. На витрината стоеше самотен шоколад.
- Добре, само черно кафе, - казах.
В Углич си заслужава да се отбиете в Музея на митовете и суеверията, където ще видите различни разновидности на Баба Яга, вещерски принадлежности (включително и отвари), които са били открити в горите около града, както и ще научите за суеверията, традиционната медицина, гадателството и поверията на руснаците.
Още от Едуард можете да прочетете тук и тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
