Карпатос, вторият по големина остров от островната верига Додеканези, е място, където жените доминират.
Поради отдалеченото си местоположение местните хора са съхранили много традиции, включително уникални обичаи, собствен диалект на гръцкия език и отличително облекло.
Като цяло, всички додеканезки общества са известни със специалната и уважавана роля, която жените заемат в общността. Но това е още по-вярно за Карпатос, остров, където сякаш жените управляват, а мъжете имат второстепенна роля.
Всъщност, когато се гледат снимки на хора на Карпатос, има предимно жени: жени в красиви традиционни облекла на религиозни празници; жена, която пече хляб; жена, която води магаре по пътека.
Най-характерно е селището Олимп. Кацнал високо в планина, далеч от туристи и пътници, това е място, където времето сякаш е спряло.
В Олимп жената без съмнение е сплотяваща сила в по-широкото семейство.
Жената от Карпатос, като майка, съпруга, дъщеря и сестра, поддържа семейната структура с разумното си и постоянно участие във всички функции у дома.
Любяща майка за децата си, подкрепяща сила за съпруга и родителите си — и дори защитник на брат си — жената от Карпатос е част от всяка радост и всяка скръб, които животът може да предложи.
Тя ражда, отглежда и след това гледа децата си, докато се женят, грижи се нежно за родителите си и се бори за по-добър живот с двете си ръце, винаги със сила и смелост.
Жените на Карпатос по време на окупацията
В мрачните времена на италианска и немска окупация жените от Карпатос показали още едно лице- това на безстрашния борец на съпротивата.
Те се заели да защитават свободата и достойнството си по всякакъв възможен начин.
Съпротивата на момичетата по време на италианската окупация отначало е пасивна. Тази пасивна съпротива се превърнала в отказ на учениците да посещават часовете в началното училище, организирани от италианците за преподаване на италиански език.
Една от основните цели на завоевателите е „италианизирането“ на културата и народа на Додеканезите.
Според свидетелствата на жени, преминали през задължителното италианско образование, много момичета просто спират да учат или смело отказват да рецитират стихове пред италианския флаг.
Понякога те просто се престрували, че не могат да разберат езиковите курсове.
Италианците най-накрая се отказали, стигайки до заключението, че момичетата от Карпатос не са способни да научат езика. Всъщност тази измамна „неспособност“ да се научи италиански език не била нищо повече от бойкот.
Що се отнася до младите жени на острова, отношението им към италианските войници било стриктно наложено от техните семейства и може да се обобщи в едно изречение:
„Няма комуникация, няма връзка.“
Дори в случаите, когато закупуването на най-необходимото изисквало сътрудничество с италианците, винаги се спазвали всички възможни формалности, така че момичето да не може да бъде обвинено, че се е отклонило от пътя на добродетелта.
Жените на Карпатос и шпионажът
Други жени дори си сътрудничили със съпрузите си в шпионажа. Такъв е случаят със сестрите Мария и София Трембела, които шпионирали италианците заедно със съпрузите си.
Всъщност Мария Трембела, учителка, заедно със съпруга си Йоанис Отитис, е арестувана и съдена за шпионаж, завършвайки в затвора на остров Родос.
В село Пигадия Маригула Антимисари и нейният баща Михалис дори успели да спрат комуникацията на италианците, като унищожили телефонните кабели.
Но имало и жертви. Трагичните жертви на окупацията са съпругите на мъже, обвинени в шпионаж.
Мария Литос, съпругата на Христофорос Литос, била принудена да отглежда петте си деца сама, след като съпругът ѝ станал шпионин, изпращайки събраната от него информация на съюзниците в Близкия изток.
За период от шест месеца Христофорос Литос бил на мисия в Карпатос и се скрил в района на Ластос, без изобщо да се осмелява да се появи в дома си от страх децата му неволно да застрашат мисията му.
Попи Герогиани била млада неомъжена жена, която била обучена да борави с пушка. Тя се присъединява към силите на съпротивата и участва в няколко мисии, предприети от борците за свобода.
Две трагични жертви сред жените от Карпатос са София Кизулис и Мариго Деспотаки. През 1942 г. двете жени са отведени от германците в концентрационен лагер в Гуди в Атина, където са държани за продължителен период от време.
Деспотаки била хвърлена в затвора - заедно с четирите си деца, едното от които било само на четири години. Обвинението било, че съпругът ѝ е в Англия.
Деспотаки и децата ѝ престояват в лагера общо година и половина, без никой да разбере дали са още живи или са починали.
Последната жертва на най-новите завоеватели на Додеканезите е Марика Хацимихалис-Алексиадис.
Точно преди заминаването на германците през есента на 1944 г. Хацимихалис-Алексиадис чува, че в реквизираните къщи в село Ставри се извършва грабеж.
Смелата жена изтичва обратно в собствения си дом, за да види дали може да спаси някои неща, когато германски войник, който я видял да бяга, хвърлил граната в краката ѝ. За щастие експлозията ранила жената само в краката и тя успяла да се възстанови, след като прекарала три месеца в болницата.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
