Сред страниците на книгите можем да намерим отговори на какви ли не въпроси, да намерим себе си или да се откъснем за момент от всичко и да се пренесем в един по-различен и необичаен свят. Можем да се срещнем с принцеси, лордове, да се върнем назад във времето или да излетим 500 години напред в бъдещето, да повалим дракон или да говорим с бухал. Книгите дават неограничени възможности за развитие на въображението, общата култура, съзнанието, кръгозора, изказа.
Сега обаче е време да ви срещнем с Хриси, за да ви отведе тя в нейния свят на книгите! Ще ви разкаже кои са нейните любими заглавия и автори, ще ви сподели за създаването на своя блог, обичан от мнозина - Хрисиландия, както и за вдъхновението за невероятно красивите снимки, които твори!
Здравей, Хриси! Благодаря ти, че се съгласи да ни допуснеш в твоя книжен свят! Разкажи ни малко повече за теб.
Аз благодаря за поканата! Тези, които четат Хрисиландия, ме познават като книгохолик - запален читател, изследовател на книжни вселени. Преди това обаче съм майка на едно шестгодишно енергично момченце и щастливо приключила търсенето на своята сродна душа, защото я намерих в лицето на моята половинка. Завършила съм журналистика, но книгите ме отведоха в друга посока и сега съм част от екипа на издателство “Софтпрес”. Домошар съм и обичам да ми е уютно - нещо, което се надявам да се отразява и в снимките, които споделям.
Как започна твоята любов към книгите?
Започна с един самотен Буквар, който стоеше вкъщи и просто чакаше да бъде разлистен. Четенето се превърна в любимо занимание още в училище, тъй като книгите ми правиха компания през лятната ваканция. Нямахме много деца на улицата и месеците щяха да са дълги и скучни, ако не бяха героите от приказки и детски романи, които ме включваха в техните приключения. Имаше един период в началото на студентските ми години, когато за момент се бях откъснала като че ли от четенето, но после подновихме връзката си с по-голяма сила и така до днес.
Коя детска приказка остави най-силен отпечатък в теб? Случвало ли се е да я препрочиташ и вече в по-зряла възраст?
Обичам да чета приказки дори и сега. Вярвам в магията на книгите! Наскоро даже си припомних “Дядовата ръкавичка” - една от любимите ми истории от детството. Не мисля, че има конкретна приказка, която е оставила силен отпечатък - от всяка съм взела по нещо. Така правя и сега с книгите.
Кога стартира своя книжен блог и инстаграм страница? Какво те провокира да го направиш?
Книжният блог се роди през лятото на 2017 г. като резултат от моето желание да говоря за книги, които според мен си струва да им се обърне внимание. Исках да покажа на хората, че е пълно със завладяващи романи и че четенето не е онова скучно “задължително” занимание, както често бе представяно в училище. Желанието ми и до днес е да бъда полезна и ревютата ми да служат за ориентир, когато някой се чуди какво се крие зад корицитата на дадена книга. Инстаграм профилът се появи няколко месеца по-късно с идеята да подпомага блога. Сега обаче двата канала живеят самостоятелен живот.
Как успяваш да съчетаеш четенето със забързаното ежедневие и множество задължения?
Не е лесно, но има ли желание, има и начин. Въпрос на рутина и навик е. Чета, когато имам свободно време - през уикенда, рано сутрин или късно вечер. Просто книгите са ми приоритет пред гледането на филми например.
Поглеждайки в твоя инстаграм установихме, че от началото на годината вече си отметнала 14 книги, а се надяваш да достигнеш 100 до края на 2022. Доста амбициозно начинание! Разкрий ни тайните на бързото четене!
За съжаление, нямам тайна. Просто чета бързо още от ученичка. Но това няма никакво значение - не е важно колко книги чете човек, важното е да се чете. В зависимост от настроението и натовареността наблягам на по-сериозни или на по-леки романи. Като цяло чета жанрова литература и познавам доста добре вкуса си за книги - двете неща определено ме улесняват и се отразяват на темпото.
Колко книги успя да прочетеш за 2021г? На всяка от тях ли правиш ревю за блога?
Трябва да погледна в Goodreads профила ми - само там си отбелязвам, защото ползвам платформата като читателски дневник. Над 100 са със сигурност. Не правя на всяка ревю - освен че времето не ми стига, тъй като отделям по поне 2 часа на едно ревю, не мисля, че е необходимо. Има книги, за които мога да говоря дълго, и такива, за които нямам какво да кажа (което не означава, че не са ми харесали). Отразявам истории, които наистина са ме докоснали. Аз съм много емоционален читател и това винаги се отразява в ревютата ми.
Случва ли се да даваш негативни оценки на книги или по-скоро се опитваш да изтъкнеш позитивите?
Не говоря лошо за книгите - това е правило, което следвам от самото създаване на блога. На мнение съм, че за всяка книга си има читател. Ако с някоя не сме се разбрали, се разделяме по взаимно съгласие - тя да си търси подходящ читател, аз към следващата история, с която може би ще се харесаме. Четенето е много субективно и лично преживяване. Това, което на едни не се харесва, на други им допада. Освен това понякога е важно книгата да те намери в точния момент.
Трябва да призная, че снимките, които правиш в инстаграм, са много красиви и те ме подтикнаха към това да разгледам по-подробно профила ти. Кажи ни някои хитрини, за да постигнем перфектна снимка.
Снимките дойдоха с четенето и книгите, с желанието ми да представя едно издание, което ми е харесало, в най-добрата светлина. Снимам с телефон - нямам познанията и времето, за да снимам с професионален апарат. Това, което съм научила с практиката, е да ползвам естествена светлина, защото снимките стават по-красиви. Ползвам различни текстури като фон, защото така изпъкват по-добре елементите на снимката. Цветята и кафето присъстват често - две неща, които обичам колкото и книгите.
Кое е по-голяма страст за теб - фотографията или книгите?
Категорично книгите. Без тях нямаше изобщо да има снимки.
Какви книги взимаш с теб, докато пътуваш?
Твърде много книги взимам с мен, когато пътувам. Макар да осъзнавам, че времето няма да ми стигне да изчета всичко, обичам да имам избор. Импулсивно избирам коя да е следващата ми книга - днес може да е трилър, утре да е романтика. Затова и в багажа слагам книги от различни жанрове. И разбира се, електронната книга винаги е с мен.
Няколко бързи въпроса:
- Любима книга - Днес ли? Имам любими книги в различните жанрове, но сред най-обичаните попадат заглавия като “Малки пожари навсякъде”, “Където пеят раците”, “Невидимият живот на Ади Лару”, автобиографията на Мишел Обама, а отделно имам цял списък с книги от романтичния жанр.
- Любим автор - Тук също имам голямо разнообразие. Харесвам Елиф Шафак и Джоди Пико, Колийн Хувър и Джулия Куин, Антъни Хоровиц и Луси Фоли. От българските автори: Камелия Кучер, Виктория Бешлийска, Радостина А. Ангелова.
- Любим жанр - Преди отговарях лесно на този въпрос. Романтичка съм по душа и харесвам книги от съответния жанр. Но днес ще добавя също исторически романи - превърнаха се в голяма моя страст.
- Книга на месеца - За февруари е “Мъжът, който два пъти умря” - вторият роман на Ричард Озмън от поредицата за криминален клуб “Четвъртък”.
- Книга, която всички харесват, но на мен не ми допада - “Любов” от Елиф Шафак.
- Книга, която всеки трябва да прочете е... Няма “трябва” тук.
- Хоби освен фотографията и четенето - Обичам да готвя, и когато имам възможност, да гледам филми.
- Книгата за мен е... смисъл.
- Любимо място в България - Преди години щях да отговоря Созопол, но не съм ходила там от години. Обичам Родопите и малките селца, които се гушат в тях. Но най-любимото ми място e вкъщи, с любимите хора.
- Любима снимка:
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
