Ораниенбург е малко германско градче, основано преди почти 800 години, което се слави с красива горска местност, много езера и най-изящния бароков замък в областта. В наши дни обстановката в Ораниенбург е все така идилична. Но допреди по-малко от век градчето крие тъмна тайна. Тайна, която включва измъчването и последвалата смърт на над 60 хиляди души в рамките на 17 години.
През 1936 г. тук е основан концентрационният лагер Захсенхаузен. Той се превръща в тестов модел за изграждането на мрежа от 20 000 лагера, използвани за различни цели от нацистката партия.
На входа на лагера е изписано прословутото мото „Arbeit macht frei” - “Трудът ще ви освободи”. Буквалният му смисъл е, че затворниците ще работят до пълното си изтощение и ще бъдат свободни само след смъртта си.
В началото Захсенхаузен е предназначен за политически затворници, за всички опоненти на нацизма. Но през годините хора от 40 националности стават жертва на това зловещо място заради политическите си възгледи, хомосексуалност или расовата си принадлежност. Много от тях мислели, че просто ги изпращали да се установят в Ораниенбург. Те носели със себе си злато, пари и други ценни вещи. На пристигане нацистите конфискували всичко, дори дрехите на затворниците. Пленниците получавали униформа с номер и дървени обувки в „универсален“ размер. От този момент нататък губели всякаква индивидуалност, не били хора с имена и собствена история, а пореден номер. Много от нацистите, които след края на войната били съдени за престъпления срещу човечеството, казвали, че в концентрационните лагери не работели с хора, а с цифри.
От 1961 г. насам Захсенхаузен е мемориал и музей, който можете да посетите на еднодневна екскурзия от Берлин. Реконструирани са 2 от общо 65 бараки, в които се помещавали затворниците. Всяка имала капацитет от 140 души, но те често били умишлено претъпквани с до 3 пъти повече хора.
Началото на работния ден е в 4:15 часа сутринта, независимо кога е приключил предишният. Винаги започва с преброяване на затворниците, които били длъжни да застанат строени по номера точно в 5:00 часа. Обикновено преброяването отнемало 2-3 часа, но през зимата на 1940 г., под ръководството на Рудолф Хьос, то често продължавало 12 часа при температури около -20 градуса. Смъртността в концлагера Захсенхаузен достига рекордно ниво – 7 хиляди души само през януари. Четири месеца по-късно Хьос е повишен и поема командването на Аушвиц, най-големия нацистки лагер.
Работата в концентрационните лагери била разнообразна – от изгладняващ сервитьор за СС (нацисткия охранителен отряд) до участник в производството на машинни компоненти за големи корпорации. Най-тежката участ получавали евреите и хомосексуалистите, които правели тухли за изграждането на „новия Берлин“. Физическият труд бил толкова тежък, че повечето затворници умирали от изтощение 2-3 седмици след „назначаването” си на тази длъжност.
Немалко били опитите за бягство, но никой никога не е напуснал границите на лагера жив. Не липсват и опити за самоубийство, защото нищо, дори смъртта, не е по-страшно от съществуване в постоянни мъчения. СС жестоко наказвали всички, които смятали, че имат право над живота си. Дръзналите да потърсят освобождение в смъртта били прострелвани, обездвижени и оставяни да агонизират.
След края на Втората световна война лагерът продължава да се използва за същите цели от съветските власти, в чиято окупационна зона попада. Затворен е чак през 1950 г.
Полезна информация: Захсенхаузен се намира на Straße der Nationen 22 в Ораниенбург, на около 35 км от Берлин. Входът е свободен, срещу символична сума можете да се включите в обиколка с гид. Информация за посещение, работно време и транспорт ще откриете тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
