Копакабана все още носи короната на най-популярния плаж в Бразилия и един от най-красивите в света в сърцето на града, който никога не спи. Дължината му е около 4 км. Според едно предание получил е името си заради донесени тук реликви на Дева Мария от едноименния религиозен център Копакабана в съседна Боливия, на брега на езерото Титикака. Най-вероятно то се превеждало като „Гледка към езерото“.
Плажът станал особено популярен през двадесетте години на миналия век с откриването на хотел „Копакабана Палас“, вдъхновен от събратята му по Френската Ривиера. Зад блясъка с лекомислено излъчване на неговата прохладна мраморна фасада може да се проследи едва ли не цялата световна история. За това допринася умело аранжираната във фоайето колекция фотографии на особено знатни негови гости. Но когато понечихме и ние да изпием тук своя чай, се оказа, че за подобно удоволствие днес е нужна специална резервация, защото всеки ден мераклиите са стотици... Утешихме се с по чаша кайпириня в един от павилионите край плажа.
Верига от подобни хотели и небостъргачи с жилища или офиси се простира по цялото протежение на океанския бряг. Имахме чувството, че целият град се е преселил тук. Но тази експлозия на човешко присъствие се дължи повече на популярност, отколкото на екстрите, които предлага този плаж, установихме ние, сравнявайки го с нашето море. В интерес на истината по крайбрежието на Рио де Жанейро пясъкът е фин и има прекрасни златисти нюанси. Но в замяна на това вълните на тюркоазения Атлантик са огромни и добри за сърфисти, но опасни за тези, които не умеят добре да плуват. Водата се оказа доста по-студена, въпреки че слънцето беше изпепелило всичко наоколо. Но нека не се отдаваме на патриотарство, защото веднага биха ни контрирали с въпроси за равнището на обслужване или хигиената, пред които ще капитулираме...
Слънчевата демокрация на Копакабана наистина е стил на живот. Тук хората си правят срещи, разхождат кучетата си, спортуват или просто идват да си починат. Всички цветове се сливат в цвета на човешката плът, покрила пясъка с истинска жива кожа. Нямаше как да покажем големи участъци и от своята, защото банските ни костюми бяха в раниците, но все пак заровихме боси нозе в пясъка.
Въпреки че плажовете Ипанема и Леблон, които следват Копакабана по брега, основателно претендират за славата й, старата Копа си остава предпочитано работно място за джебчиите, които за миг могат да задигнат багажа или портфейла ти. В литературата за това място всички го отъждествяват с център за школовка на престъпни умения. Затова не се учудихме, че непрекъснато доброжелателни хора ни предупреждаваха да крием фотоапаратите си.
За съжаление, престъпността в Рио е направо ужасяваща. Не са много местата в него, където човек може да се чувства напълно спокоен, без сърцето му да бие до пръсване, установихме до края на нашия престой в този иначе чаровен град.
След час-два следобеден отдих в прохладата на хотелската стая, който поизми наслоенията от 12-часовия полет, вече бяхме готови да продължим с изследването на града. Отправихме се към центъра му отново с удобното метро.
Откъс от книгата “Спирки под южния кръст”, Румяна Николова, Николай Генов. Издателство Сиела.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
