Копривщица - един от най-българските градове, почти целият паметник на културата и чудесен за разходка дори за един уикенд! В Копривщица последно посрещнах рождения ден на приятел и цялата компания се настанихме в една от къщите, предлагащи нощувки. И определено няма нищо по-хубаво от това да пиеш кафето си на дървения чардак и да зяпаш кой минава по павираната уличка долу!
Беше краят на март, все още хладни и ветровито, и все пак по улиците на стария град имаше доста посетители. Всъщност най-необичайното и леко стряскащо бяха почти или напълно изкоренените дървета от мартенската буря. Даже като тръгвахме от София, знаехме, че е имало щети, но не подозирахме до каква степен. По пътя обаче, близо до Копривщица, се откри една спираща дъха гледка – някои от боровете в горите наоколо бяха нападали като клечки за зъби. Но въпреки че и в самия град личаха все още следите от буреносния вятър, и при все праха и усещането за хаотичност наоколо, туристите си вървяха и снимаха, търговците си продаваха меда, сладката и подправките, а ние се приготвихме за разходка.
Едно от емблематичните места на града, което няма как да пропуснете, а ние веднага нарочихме за първата ни цел, е паметникът на Бенковски. Издига се величествено над града на един хълм и след лежерна разходка по централната улица, заизкачвахме стъпалата, които водят до него и горичката, която ни мамеше отзад. Да, оказахме се прави, гледката към града от тази гледна точка е такава, че вятърът не ни отказа да постоим горе доволно количество време, въпреки че ушите ни станаха на знаменца. Сигурни сме, че през топлите дни полянката и горичката на хълма се изпълват с хора и не малко пикници се случват именно тук.
На слизане минахме и през къщата на Бенковски. Копривщица е исторически град и тук къщите музеи са буквално на всяка крачка. След дома на Бенковски ни очакваше къщата-музей на Любен Каравелов, а след нея – тази на Димчо Дебелянов. Няма как да подминете и Ослековата къща, един от символите на Копривщица - голяма възрожденска къща, собственост на богат търговец, сега превърната в етнографски музей. Изпълнихме се с национална гордост, ужас и вълнение едновременно, пренасяйки се в смутните времена на Априлското въстание. И след тази културна обиколка и толкова емоции просто нямаше как да не отидем на вечеря в някоя от механите, разположени отново в къщи в този възрожденски битов стил.
Нощувахме в една от къщите за гости, която предлагаше страхотни стаи, обзаведени модерно, но с интересни предмети – бъклици, дървени изделия, черги... Даже имаше и чардак, дървена ниска масичка и трикраки столчета, на които изпихме кафето си и закусихме с останалата торта на рожденика от предишната нощ. Домакините бяха толкова любезни, че ни предоставиха заведението си с камина, в което бяхме само ние, те и домашните котараци, и нощта мина подобаващо – с музика и храна, която приготвихме на място.
А след закуската ни чакаше втора разходка из града. Този път обаче из улиците, сергиите с търговци, магазинчетата за сувенири, картини и всевъзможни ръчни изделия. Уличките из стария град са павирани, тесни, и с къщите наоколо наистина се пренасяш над сто години назад във времето. После - крачка встрани и вече бяхме извън града, сред природата, нагоре по пътечка до реката, която ни заведе до водопадче сред гората. Натежали от гледки, емоции, бурканчета с мед и сладко, а и след втората закуска в една от механите, се натоварихме в колите и обратно към дома след двудневната, тежка, но вълнуваща, културно-забавна програма.
Тази разходка ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още (не)обикновени пътешествия!
