Меден месец на екзотична дестинация само часове след като си сключил брак с любовта на живота си… Този сюжет, сякаш излязъл от сценария на романтичен филм, се разгръща сред страниците на новия психологически трилър „Другата двойка“от бестселъровата авторка Сара Дж. Нотън, която обаче ни доказва, че „и заживели щастливо завинаги“ далеч не е единственият възможен финал.
Мечтаното бягство далеч от реалността се оказва съвсем не толкова романтично и много по-смъртоносно от очакваното в този интелигентен, завладяващ и богато нюансиран трилър, който ще спечели любовта на почитателите на хитовия сериал на HBO „Белият лотос“.
Желаете ли да бъдете специални гости в петзвезден курорт в сърцето на виетнамския остров „Кон Сом“? Потегляйте на ваша отговорност…
Когато Аша Грейвни заминава на така дългоочаквания меден месец със съпруга си Оли във Виетнам, тя се надява, че това триседмично бягство ще бъде всичко, от което връзката им се нуждае.
Оли е съпругът на мечтите ѝ – потомствено богат и пленителен мъж, чието минало коренно се различава от собственото ѝ детство в общинските жилища в бедняшките квартали на Лондон. И макар и напоследък все да изглежда погълнат от работата си, Аша вярва, че няколко седмици на плажа ще проветрят ума му. И всичко ще си дойде на мястото.
Все пак комплексът „Мангово дърво“ има всички предпоставки да бъде уединеният оазис на спокойствието далеч от съвременния свят – без обхват, без мобилна връзка и интернет.
Но плажовете с копринен пясък, луксозните вечери и романтичната атмосфера не са единствените неща, които очакват Аша и Оли във Виетнам. Някой има други планове за перфектния им меден месец. Някой, който изчаква точния момент да превърне почивката в най-страшния кошмар.
Раят може да бъде истински затвор в умело изплетения роман на Сара Дж. Нотън, в който тайни от миналото и дълго поддържани лъжи изплуват от дълбините на тюркоазените води.
Разтърсващ и зловещ, „Другата двойка“ е завладяващ психологически трилър, заключил в себе си страховито чувство за клаустрофобия, което само се засилва чак до напълно непредвидимия финал.
Из „Другата двойка“ от Сара Дж. Нотън
Всяко бунгало е отделено от съседното с параван от дървета, така че когато влезе вътре, човек би си помислил, че плажът е само за него. В бунгалото, покрай което минават, свети една-единствена лампа и Аша надниква вътре. Не се вижда нищо освен призрака на блед диван и черния екран на телевизор. Тук може да няма интернет, но поне ще има Си Ен Ен. Не се е осмелила да каже на Оли, че след известно време тези почивки в островни райски кътчета могат да започнат да омръзват. Той явно мисли, че три седмици на окъпан в слънце плаж, с много коктейли, маникюри и масажи на лицето, са мечтата на всяка жена. Вероятно вината е нейна. Забавлявала го е с ужасяващи истории за минали почивки като например онзи път, когато с едно от гаджетата ѝ бяха обрани в далечно малайзийско туристическо общежитие. Когато не можаха да платят сметката си от бара, ги изгониха и прекараха нощта, изпълнени с ужас, в периферията на джунглата, като се редуваха да стоят будни. Друг път мумбайската полиция сложи наркотици в раницата на приятелката ѝ и ги арестува, когато отказаха да платят подкуп. Докато ги влачеха, с приятелката ѝ успяха да изхлузят якетата си и да избягат из улиците с истеричен смях. Тя разказа всички тези истории на Оли, така че той да може да се почувства доволен, че е в състояние да ѝ осигури подходящ стандарт, но само са го накарали да си мисли, че сега тя не иска друго освен спокойствие и лукс. Това, което той не знае, е, че тези хаотични пътувания са някои от най-хубавите ѝ спомени.
Наближават края на пътеката. Последното бунгало свети приглушено, върху безграничния басейн блещука светлината от фенер.
Бай отива до вратата и я отваря с карта, а после се отдръпва, за да могат да влязат пред него.
Първото впечатление на Аша е миризмата. Сладникав парфюм, който ѝ напомня за свещите за сто лири, които роднините на Оли ѝ подаряват за Коледа.
Миризмата се усилва, когато влиза вътре. Когато Оли влиза след нея, се спъва в прага, залита и се озовава на един от големите бели дивани, които привличат погледа в стаята. Той се надига, а после се отпуска на дивана, главата му пада назад и той изпъшква. Явно ще трябва сама да разгледа бунгалото с Бай.
Един по един се включват спотове на тавана и разкриват стаята.
Изглежда обзаведена изцяло в бяло, тиково дърво и хромирани повърхности. На ниска масичка са разпръснати неизбежните фотографски книги, а в центъра има огромна стъклена ваза с бели лилиуми. Когато се приближиш, миризмата те залива. Напомня ѝ за погребението на майка ѝ.
На стените и върху стъклените рафтове има произведения на абстрактното изкуство с лек източен облик. Килимчето е толкова дебело, че джапанките ѝ затъват, докато усеща как меката кремава вълна гъделичка пръстите ѝ.
Бай посочва дистанционните за щорите и осветлението, климатика, стереоуредбата, телевизора.
В другия край на стаята има малък кухненски бокс с газови котлони, кухненски остров и голям хладилник в американски стил. (Аша не смята да готви, докато са тук. Харесва ѝ мисълта за „пресните местни продукти, приготвени от нашия главен готвач, удостоен със звезда „Мишлен“, от брошурата.) Бутилка с шампанско „Кристал“ стои в центъра на кошница за пикник, пълна с бурканчета и пакетчета, включително нещо, наречено „Копи Лувак“, което изглежда като топки от залепнали едно за друго кафени зърна, и кутия с водорасловозелена течност с етикет пречистващ бульон. Явно се очаква името на етикета да ѝ говори нещо. Някакъв гуру на здравословното хранене може би.
– Ако искате да сготвите нещо у дома – усмихва се Бай, – само ни дайте списък за пазаруване и всичко ще ви бъдат доставено.
Срещу кухнята е банята. Ваната и мивката са блокове от издълбан варовик с цвета на пода, а купчината бели кърпи, натрупани до мивката, сигурно е висока петдесет-шейсет сантиметра. Мивката е пълна с вода, по чиято повърхност плуват откъснати бели цветове. Аша се намръщва: от това място започват да я побиват тръпки.
Бай ѝ показва как да включи душа с проточен бойлер и възхвалява съставките на бутилчиците с лосиони и гелове: всички са био, с доказани антиоксидантни свойства и с етерични масла, извлечени чрез двойно по-дълга филтрация от обичайното. Тя се опитва да си придаде заинтригуван вид. Веднага щом той си тръгне, тя ще си вземе вана. Колкото и да е изморена, отпускът не може да започне наистина, докато не отмие потта и мръсотията от пътуването.
Бай я завежда в спалнята. Първото, което тя забелязва – с отвращение, – е, че големият прозорец до леглото гледа към джунглата. Щората е вдигната, а дърветата се са сливат в тъмнината, отделните им форми са неразличими, откакто луната се е скрила зад един облак. Бай казва нещо за чаршафите, но тя не може да се съсредоточи върху думите му. Усеща как нощният хлад се процежда между летвите. Райберът изглежда толкова раздрънкан.
– Това е за климатика, а това – за щората.
С тихо бръмчене над черния прозорец се спуска бяла лента и въздухът в стаята отново става за дишане.
Тя се държи глупаво. Какво по-точно си въобразява, че ще влезе през прозореца и ще ги изяде? Сега тя може да насочи цялото си внимание към стаята.
Леглото е огромно, с четири стълба и мрежа против комари. С изключение на резбован дървен гардероб – антика или умела репродукция, – стаята е спартански обзаведена. Куфарите им са сложени спретнато един върху друг до вратата.
– Искате ли да изпратя Хао, за да разопакова багажа ви?
– Мисля, че ще се справим.
– Добре тогава. Ако не съм обяснил нещо добре, само се обадете. Ще бъда дежурен цялата нощ.
– Благодаря.
Когато се връщат в хола, Оли се размърдва за достатъчно дълго, за да благодари на Бай и да му пожелае лека нощ, след което пак се изляга, а замъгленият му поглед е вперен във виетнамски новинарски канал.
– Не можах да намеря Си Ен Ен.
Тя го намира вместо него, а после напълва ваната.
Водата е толкова мека, че тя я усеща като топла коприна върху кожата си. Няма да си прави прическа, ще трябва да се суши прекалено дълго, затова се налага непрекъснато да попива с кърпа потта, която капе от слепоочията ѝ. Оли снове из стаята, блъска се в мебелите и си тананика, а после притихва. Може би я чака на терасата с бира. Сигурно е почти сутрин, но какво от това. Биологичният ѝ часовник е съсипан от полета, а и са дошли за три седмици, така че няма значение, ако пропуснат една сутрин.
Тя излиза и се избърсва. След като изпразва мивката и подрежда горките обезглавени цветя на купчина, измива зъбите си, а после се загръща с елегантното синьо парео, което е окачено на гърба на вратата.
Оли спи по гръб с отворена уста. Успял е да си събуе панталоните, но очевидно се е отказал след първите три копчета на ризата.
В полумрака ѝ правят впечатление правилните черти на лицето му. Красота: още нещо, което е лесно за богаташите. Майката на Оли е била дебютантка на годината през 1975-а. Баща му е завършил Кралската военна академия в Сандхърст като отличник на випуска си. Тя оставя пареото да падне на 29 пода и се покатерва върху Оли, като изцежда последните капки вода от косата си върху гърдите му, за да го събуди.
– Не, не, не – изстенва той. – Прекалено съм пиян.
– Това е първата нощ на медения ни месец. – Тя вдига ризата му. – И ще се чукаме, Оливър де Монтфорт Грейвни, или ще подам документи за развод.
Той отваря едното си око и оглежда тялото ѝ, изсумтява, а после го затваря отново.
Тя прави всичко по силите си, но няма смисъл. Това усещане за разочарование започва да ѝ става познато. Когато най-накрая се отказва, Оли промърморва извинение и се обръща на другата страна.
Все така напълно будна, тя минава гола и боса през хола и излиза на терасата. Нощният въздух е чист и хладен върху зачервената ѝ кожа. Умът ѝ е толкова бистър. Дори слухът ѝ сякаш е по-остър. Би могла да се топне във водата. Проблясващите разбиващи се вълни ромолят примамващо. Но сега не е ли моментът на хранене на акулите?
Луната е закрита от облак, но нещо друго е озарило вълните, които се разбиват на брега. Биолуминесцентна ивица осейва плажа със светещи точки по цялата му дължина.
Вълшебно е. Тя стои съвсем неподвижно, сякаш всяко движение ще развали магията.
Сред среброто се очертават две форми. Шамандури може би? Или стълбове за привързване на лодки? Тогава те се преместват и биолуминесцентната завихрена вода разкрива, че това са краката на някаква фигура, чиято глава и торс не се виждат в тъмнината. Някой стои в морето и гледа към водата.
Тя би трябвало да влезе в бунгалото, преди да бъде забелязана. Но преди да успее, фигурата се раздвижва отново. Отначало тя решава, че сигурно върви назад по плажа, но после осъзнава, че силуетът е бил лъжлив. Фигурата не е гледала към морето, а вниманието ѝ е било насочено към бунгалата. Към тяхното бунгало. Към нея.
Тя побързва да се прибере вътре и пипнешком натиска копчето на дистанционното за осветлението. Бунгалото потъва в тъмнина, но докато очите ѝ се приспособят към внезапния мрак, фигурата е изчезнала.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
