Костенец е един прекрасен аргумент срещу закостенялото разбиране, че по празниците задължително трябва да се пътува към чужбина.
Общината, разположена само на час път с кола от София и Пловдив, представлява прекрасна дестинация за еднодневен туризъм в самотно “стърчащия”, в средата на седмицата тази година, 6 септември, например.
Сгушена в средоточието на Рило-Родопския масив и Средна гора (под връх Еледжик), тя предлага живописна природа, минерални извори, обилие от културни забележителности и фолклорни празници. Три селища в района носят името Костенец, но обозначават различни точки – град Костенец е административният център на общината, в съседство е селото Костенец, а ниско по северния склон на Рила ще намерите вилите на стария минерален курорт Костенец (той така се и казва днес – Вили Костенец). В т.нар. писателски къщи с архитектура а ла Чамкория (виждали сте подобни в Боровец) в началото на миналия век са отсядали Иван Вазов и литераторите от Кръга “Мисъл”.
Крепост на историческото ни самочувствие
Най-голямата забележителност в района е крепостта “Траянови врата” (или Стенос). 11 века тя пази спомена за една от най-славните победи на българската армия. През 986 г. тук Самуил разбива войските на Василий II, което поставя началото на доминация на Българската държава в региона. След победата са освободени Тракия, Централна Гърция, Албания, а войските достигат чак до Адриатическото крайбрежие. Първите сведения за крепостта за още от 3-ти век и си струва да се обърне внимание на уникалната й за Балканския полуостров конструкция.
Ще я намерите лесно, като слезете от магистрала “Тракия” в отбивката за Костенец – малко след Мирово кафява табела ще ви насочи вляво към крепостта, до която ви остават само 6 км.
Търсиш ли занаят?
В село Костенец определено ще намериш. То е известно със своите занаяти още от древността – железарство, клинчарство и подковачество са били сравнително традиционни, но тук са се упражнявали още абаджийството, кожарството тъкачеството. Сред всички обаче се отличава най-вече ножарството – именно с него се асоциира селото. В Костенец се изработват над 40 вида ножове, като най-характерните са тези с дръжка от еленов рог. Ножарските работилници могат да бъдат посетени и днес.
Можете да дойдете тук и по Великден, за да видите друг традиционен занаят - изписване на яйца. Той се практикува от местните жени. Изисква се огромно търпение, но крайният резултат е впечатляващ, хвалят се местните.
В Занаятчийската работилница на близкото курортно градче Момин проход (намира се в читалището) пък все още практикуват изработването на традиционни ръкоделия – плетене на дантели и шарени вълнени терлици и чорапи. Местните баби предават на посетителите още готварските си умения от столетия – приготвят пред очите им баници и погачи по стари рецепти, показват как се тъче на стан.
Костенският ченепад
Костенският водопад винаги е бил най-голямата природна забележителност в община Костенец. Забележителност за всеки сезон, той променя облика си през цялата година и дори само в рамките на едно денонощие – през пролетта се лее буйно, през зимата замръзва в гледка, спираща дъха; през нощта е красиво осветен. Водопадът във Вили Костенец е толкова впечатляващ, че самият Иван Вазов го е описал не веднъж в свои произведения.
И понеже ще се молиш за още...
Голямата магия на община Костенец е, че колкото повече виждаш, толкова повече искаш да виждаш. Насочи се към църквите в района.
На два километра от водопада се намира местността “Горна църква”. На това място за открити очертанията на стара християнска базилика от 5-ти век. Нея са използвали българите като крепост срещу турското нашествие. Легендата разказва, че е била необходима хитрост от страна на турците, за да успеят да я превземат. През 1997 г. на същото място е построен параклисът “Успение Богородично” с костница на загиналите при атаката българи.
Храм “Свети Архангел Михаил” в самото село пък е известен със стенописите, книгите и документите си на над 100 години, които все още пази.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
