Любовта между мен и Ковачевица се зароди в един пролетен ден. Тогава цялото село беше в свежо зелено и цъфнали овошки. Оказа се обаче, че пламъкът на нашите чувства няма да угасне толкова лесно и докато се чудехме накъде да поемем в един слънчев уикенд на сиромашкото лято, идеята за Ковачевица беше приета без никакви възражения.
Пристигнахме почти по залез. Есента е красива навсякъде, където има достатъчно дървета и поляни, чиито променящи се цветове може да наблюдава човек. Но в Ковачевица старите къщи, каменните покриви и духът, който е запазило селото, са бонус за есенния пътешественик.
Прочетете за историята на Ковачевица.
Тук местните хора са свикнали с посетителите и разговорите с тях са истинско удоволствие. Смесеният магазин е пълен с хора, събрали се под мижавата крушка. Комините пушат. Мързелива котка се изтяга на каменна ограда.
Макар вече да беше почти пълен мрак, двама чужденци пристъпваха по лъкатушещите улици и се опитваха да запечатат с фотоапаратите си пейзажи и моменти от Ковачевица. А цветовете на есента бяха толкова ярки, че сякаш гледахме телевизор, на който някой беше увеличил яркостта и контрастта.
Колкото и да разказвам, препоръчвам да видите, а не да четете. Разгледайте фотогалерията от Ковачевица и нека тя ви бъде вдъхновение за пътешествие през следващия уикенд.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
