Има хора, които никога не се изкушават да напуснат дома. Има обаче и други, които не ги свърта на едно място и винаги носят със себе си паспорт – ей така за всеки случай.
Без значение дали ще го наречете страст към пътешествия, космополитност или просто обикновено любопитство, фактът си е факт: стремежът им за нови пътувания никога не затихва.
За този тип хора винаги има нещо ново, което да бъде видяно и нещо различно от това, с което са свикнали. Те се наслаждават дори на кратките еднодневни пътувания, въпреки че осъзнават, че не можеш да видиш всичко за 24 часа.
За тази особена порода пътешественици дестинацията не е от значение. Тя дори не е препоръчителна, тъй като изисква планиране, а те не си падат по тази дейност. Плановете загатват за базова цел, а от личен опит те ще ви кажат, че пътуването без конкретна цел е далеч по-вълнуващо от добре обмисленото.
Според скорошни научни изследвания стремежът към пътувания е вграден във вашето ДНК, а вроденият стремеж към пътувания може да бъде проследен до един конкретен ген, асоцииран с нивата на допамина в мозъка. Въпросният ген, който е идентифициран като DRD4-7R, е наричан „ген на страстта към пътешествия“, заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство.
Интересен факт е, че хората, които са носители на тази генетична информация, обикновено имат една обща черта – история с множество пътувания. От друга страна, генът не е особено често срещан – има го само при 20% от хората. Носителите му живеят главно в региони на земното кълбо, където пътуването се е насърчавало в миналото.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
