Kралският дворец Венария е сред най-големите резиденции в Италия и се намира в близост до Торино – в красива долина в региона Пиемонт.
Той принадлежал на Савойската династия – една от най-известните фамилии, които управлявали през тъмните години на Средновековието.
Замъкът е вдъхновен и построен от архитектите, участвали в изграждането на дворци като Версай и Мирафиоре. Венария е строен в продължение на малко повече от 20 години – от 1658 до 1679 г.
Тогавашният крал (Виктор Емануел II) разпоредил замъкът да бъде построен много прецизно, тъй като бил за подарък на неговата съпруга. Заедно с него владетелят купил и двете съседни села, които били известни с ловните си дружини.
Богатата флора и разнообразната фауна на региона направили възможно създаването на огромните и невероятно красиви градини, в пределите на замъка, а ловът се превърнал в едно от основните кралски занимания. Оттук замъкът остава в историята като ловната резиденция на Савоите.
Дворецът се разполага на площ от около 80 000 кв. м, които включват резиденцията, парковия комплекс и историческото селце Венария. То е построено към двореца с цел около него да се създаде огромна огърлица, която да напомня Ордена на Пресвето Благовещение – династичен символ, характерен за цялата кралска фамилия.
Дворецът и неговите градини са в типичен бароков стил, който поставя акцента върху смелото натрупване на различни обеми, колони, колонади и куполи. Характерни за бароковата архитектура са големите пространства, големите обеми, величествеността на фасадите, на интериора, на скулптурите, които имат за цел да подчертаят могъществото на монархията, на властта на аристокрацията през Средновековието.
Впоследствие градините на кралския дворец са унищожени по времето на управлението на Наполеон. Символите на властта са потъпкани като по този начин наполеоновите войници държат да покажат и подчертаят, че е настъпил краят на кралската династия Савоя.
След тези набези дворецът и градините около него стават обект на окупация, обстрели и разруха още няколко пъти. Единствено по времето на Наполеон обаче, дворецът губи изцяло първоначалното си предназначение – превърнат е в казарма, а градините – в терен за обучаване на войници. Такава е функцията на място до 1978 г., когато от собственост на италианската армия, Венария преминава под опеката на Министерството на културата. Тогава започват реставрация, възстановителни работи и озеленяване. От 1997 г. дворецът става част от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Природният парк е възстановен и поддържан, а от октомври 2007 г. мястото е отворено за посетители.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
