Кратка история на паспорта или как се е случило така, че тази хартийка се е превърнала в толкова важна клечка?
Едно от най-ранните упоменавания на паспорта се отнася към 450 г. пр.Хр. Неемия, сановник на древноперсийския цар Артаксеркс, поискал позволение да отпътува за Юдея. Царят се съгласил и връчил на Неемия писмо “до управниците на владенията отвъд реката ”, в което повелявал безопасното преминаване на Неемия през земите им. Паспортите в днешна Канада все още съдържат подобно препоръчително писмо - то се пъха в лицевата страна на корицата и се издава от името на Нейно Величество кралицата. Също като писмото на Неемия то изисква безопасен път и закрила за притежателя му.
Препоръчителните писма навлизат в широка употреба през царуването на Луи Четиринадесети. Кралят давал собственоръчно подписани документи на своите любимци сред придворните. Книжката се наричала “passe port”, което буквално ще рече “да премине през пристанището”, защото тогава международният транспорт се осъществявал предимно по море.
Един век след епохата на Луи Четиринадесети вече почти всяка европейска държава поддържа система за издаване на паспорти. Освен държавния паспорт пътешествениците трябвало да си набавят и пътническа виза от страната, която предстояло да посетят.
Нарастващото разпространение на железопътния превоз през 19-и век довежда до бум на туризма в Европа, като предизвиква и пълен срив във визово-паспортната система. В отклик на кризата Франция премахва паспортите и визите още през 1861 г. Скоро примерът бива последван и до 1914 г. практически в цяла Европа паспортните изисквания биват отменени.
Но избухването на Първата световна война поражда нови опасения относно международната сигурност и паспортно-визовият режим бива възстановен и оправдан като “временна мярка”. И, както знаем, всичко временно е постоянно. Та чак до днес.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
