Може би вече сте гледали в интернет видеото на Кристоф Рехаге (Cristoph Rehage), в което на забързан каданс са монтирани кадри на избуяващата му брада и коса от едногодишното му ходене пеша в Китай. Това е случай, в който може да се каже, че брадата е надминала по известност собственика си. За тази една година в Китай Кристоф извървява общо 4646 км. Преминава през пустини, огромни безлюдни райони, оазиси и планини. Все пеша.
Голямото ходене започва на 9 ноември 2007 г., когато Кристоф навършва 26 години. Идеята му е за две години да стигне от Пекин до родната си Германия. Близо година по-късно решава да спре, защото разбира, че ходенето не е точно това, което е искал. Качва се на самолет за Германия и се прибира. Не съжалява за нищо и казва, че е научил много. Пътешествието на Кристоф става популярно в цял свят благодарение на блога му и на вирусно разпространяващото се видео.
След края на ходенето пеша в Китай все още пътува понякога, но не колкото му се иска. За кратко се връща към първоначалния си начин на придвижване и казва, че тогава се е почувствал наистина добре.
Ето какво сподели Кристоф за Peika.bg (преди това можете да видите видеото, ако сте го пропуснали).
Мястото, което трябва да видя, преди да умра, е... Самарканд в Узбекистан.
Най-важният съвет, който мога да ви дам, е... когато пътувате, не отклонявайте покани от любезност. Приемайте ги!
Никога не тръгвам на път без... четката си за зъби, защото майка ми ми е казвала да си мия зъбите по два пъти на ден.
Най-странното ми преживяване по време на пътуване... беше, когато наистина полудявах и крещях на хората за тривиални неща. Като дива котка.
Стягам си багажа за... няколко минути. Знам къде да поставя всяко нещо.
Първото, което правя, като пристигна на ново място, e... да седна някъде.
Мястото, на което не бих се върнал, е... мястото, на което съм сега, защото вече съм тук и това ме отегчава.
За мен удобството е... хубаво, но не и задължително.
Планирането на маршрута е... важно. А след това правиш нещо друго.
Идеалното пътуване включва... неизвестното.
Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седял, е... пред дома ми. Сядам там, когато имам махмурлук. Гледката е... специална.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
