Третата и най-популярна книга от поредицата за гениалния Шерлок Холмс се появява в ново издание в превод от писателя Емил Минчев.
Когато през 1887 година шотландският писател сър Артър Конан Дойл започва поредицата си за Шерлок Холмс, едва ли някой подозира, че легендарният герой ще се превърне във феномен с несравним мащаб в историята на криминалната литература.
Повече от век след появата си гениалният детектив от улица „Бейкър Стрийт“ 221Б вдъхновява многобройни екранизации и приема ролята на културен символ както във Великобритания, така и по целия свят.
В нов превод, дело на талантливия писател и преводач Емил Минчев, и с корица на Дамян Дамянов, на български език излиза третата и навярно най-популярна книга от поредицата за Шерлок Холмс – „Баскервилското куче“ (ИК „Сиела“).
Считана за ненадминат шедьовър от всички почитатели на жанра и една от най-четените и обичани книги на всички времена, „Баскервилското куче“е основополагащ представител на криминалната литература и истински еталон за блестяща фабула, незабравими герои, задъхано действие, виртуозни обрати и пълнокръвна атмосфера.
В една наглед обикновена сутрин на улица „Бейкър Стрийт“ 221Б забравен бастун дава началото на най-голямото предизвикателство в кариерата на брилянтния Шерлок Холмс: загадка, толкова зловеща и заплетена, че на пръв поглед единственото възможно обяснение е намесата на свръхестествени сили.
Рационалният подход на детектива и приятелството с неговия верен д-р Уотсън са поставени на карта. Двамата ще трябва да впрегнат всичките си забележителни умения, за да предотвратят още един човек да бъде застигнат от ужасяваща смърт.
А вълнуващата развръзка ще изправи на нокти дори най-закоравелите и претръпнали любители на викторианските мистерии.
Сър Артър Конан Дойл оставя неизмеримо влияние върху развитието на криминалния роман и литературата с тази забележителнатворба. Със сюжет, който тиктака с прецизността на изящно конструиран часовников механизъм, пълнокръвните си герои и изпипани до съвършенство детайли, „Баскервилското куче“ хваща читателите неподготвени и ги оставя уязвими за следващия разтърсващ обрат.
А по непреходните дири на гениалния Шерлок Холмс вървят на практика всички писатели, творили в жанра след Дойл – от Агата Кристи до Стивън Кинг, през Реймънд Чандлър, Айзък Азимов, Умберто Еко, Джеймс Патерсън, Ю Несбьо и безчет други.
Из „Баскервилското куче“ от Артър Конан Дойл
Глава II
ПРОКЛЯТИЕТО НА БАСКЕРВИЛИТЕ
– В джоба си нося един ръкопис – рече доктор Джеймс Мортимър.
– Забелязах това още щом влязохте в стаята – отвърна Холмс.
– Ръкописът е много стар.
– Началото на осемнайсети век, освен ако не е фалшификат.
– Откъде знаете, сър?
– През цялото време, докато говорехте, няколко сантиметра от документа се подаваха от джоба ви. Всеки уважаващ себе си експерт би могъл да определи датата на един документ с точност до едно-две десетилетия. Може би сте чели скромната ми монография по въпроса. Бих казал, че този документ е от 1730 година.
– Точната дата е 1742 година – отвърна доктор Мортимър и го извади от джоба на жилетката си. – Този семеен ръкопис ми бе предоставен за съхранение от сър Чарлс Баскервил, чиято внезапна и трагична смърт преди три месеца предизвика такова голямо вълнение в Девъншир. Мога да кажа, че освен личен лекар бях и негов близък приятел. Той бе здравомислещ човек, сър, съобразителен, практичен и толкова лишен от въображение, колкото съм и аз. Въпреки това се отнасяше напълно сериозно към този документ и ми се струва, че в ума си се бе подготвил именно за съдбата, която накрая го застигна.
Холмс протегна ръка за ръкописа и го разгъна на коляното си.
– Забележи, Уотсън, редуването на т.нар. дълго „s“ с нормалното или кратко „s“. Това бе един от признаците, които ми позволиха да определя датата на документа.
Надникнах над рамото му към пожълтялата хартия и избелелия текст. Отгоре бе изписано: „Баскервил Хол“, а отдолу с едри разкривени цифри: 1742.
– Прилича на повествование.
– Да, разказана е една легенда, която се предава в рода Баскервил.
– Но аз останах с впечатлението, че искате да се посъветвате с мен за нещо по-съвременно и практично?
– Съвсем съвременно: един практичен и неотложен проблем, който трябва да се разреши в следващите двайсет и четири часа. Но ръкописът е кратък и е тясно свързан със случая. С ваше позволение ще ви го изчета.
Холмс се облегна назад в стола си, опря върховете на пръстите си един в друг и затвори очи с примирен вид. Доктор Мортимър поднесе документа към светлината и изчете с висок и треперещ глас следната необичайна история:
„Има много легенди за произхода на Баскервилското куче, но тъй като съм пряк наследник на Хюго Баскервил и чух историята от собствения си баща, който я е чул от своя баща, реших да я запиша тук, убеден, че всичко е станало точно така, както съм го записал. Искам да повярвате, синове мои, че същата Справедливост, която наказва грешниците, може да прояви милосърдие и да опрости греховете им и че никоя анатема не е толкова тежка, че да не може да се вдигне с молитви и разкаяние. Това, което искам да научите от тази история, е да не се боите от плодовете на миналото и да бъдете по-предпазливи в бъдеще, така че покварените страсти, причинили толкова много страдания на нашия род, да не го обрекат отново на гибел.
Знайте, че по време на Голямото въстание (описано от мъдрия лорд Кларендън, чийто очерк горещо ви препоръчвам) имението Баскервил Хол било обитавано от Хюго от същия род и не може да бъде отречено, че той бил свиреп, нечестив и безбожен мъж. Все пак неговите съседи биха му простили всички тези слабости, понеже тогава по онези места не виреели светци, ако в нрава му не присъствала една жестока и необуздана жилка, заради която цялата Западна Англия го одумвала. Така се случило, че този Хюго се влюбил (ако можем да използваме такава сияйна дума за буйната и дива страст, разгоряла се в сърцето му) в дъщерята на един дребен земевладелец, чиито земи граничели с баскервилския имот. Но младата девойка била благоразумна и порядъчна и го отбягвала, уплашена от лошата му репутация. Ето че на Архангелов ден този Хюго, с петима или шестима от своите покварени и лениви другари, се прокраднал във фермата и отвлякъл момичето, тъй като знаел, че бащата и братята ѝ отсъствали от къщи. След като била завлечена в Баскервил Хол, девойката била заключена в една стая на горния етаж, а Хюго и неговите приятели като всяка нощ се отдали на шумен гуляй. Клетото момиче едва не загубило ума си от страх, докато слушало песните, крясъците и лютите ругатни, идващи отдолу, защото казват, че когато пийнел, страховитите клетви на Хюго Баскервил можели да превърнат в пепел човека, срещу когото били отправени. Отчаянието тласнало девойката към постъпка, на която би се осмелил само някой дързък и самоотвержен мъж – с помощта на бръшляна, който тогава покривал (и все още покрива) южната стена на къщата, тя се спуснала до земята и хукнала към дома си през сухото тресавище, простиращо се между имението и фермата на баща ѝ, която била на петнайсет километра оттам.
Така се случило, че малко по-късно Хюго оставил гостите си, за да занесе храна и вино на своята пленница, а предполагам, че имал и по-тъмни помисли. Ала открил клетката празна – птичката била отлетяла. Той така побеснял, че сякаш рогатият се вселил в него. Втурнал се обратно в трапезарията, скочил върху огромната маса, разритал гарафите и копаните и високо обявил пред всички, че още тази нощ е готов да предостави тялото и душата си в служба на Силите на Злото, ако му помогнат да настигне младата жена. Сътрапезниците му онемели, стъписани от неговата кръвожадност, но един от тях, може би най-злият или най-пияният, викнал да насъскат хрътките след момичето. Щом чул това, Хюго изхвърчал навън и наредил на конярите да оседлаят кобилата му и да пуснат глутницата, като дал на хрътките да подушат шалчето на девойката. Сетне ги погнал пред себе си и те с вой поели през тресавището, окъпано в лунна светлина.
Известно време гуляйджиите стояли вцепенени, неспособни да проумеят какво се било случило. Но размътените им мозъци изведнъж изтрезнели и те осъзнали какво черно дело ще бъде извършено в тресавището тази нощ. Настанала същинска суматоха, като някои търсели пищовите си, други настоявали да им оседлаят конете, а трети викали да им донесат още вино.
След време замъглените им съзнания се прояснили и всичките тринайсет скочили на конете и препуснали след своя домакин. Луната осветявала пътя им и те яздели бързо един до друг по пътеката, по която девойката е трябвало да поеме, за да стигне до дома си. Били изминали пет-шест километра, когато срещнали един нощен овчар и го попитали дали е видял гонитбата. Според легендата мъжът бил толкова ужасен, че едва говорел, но все пак отвърнал, че съзрял клетата девойка с хрътките по следите ѝ.
– Но зърнах и още нещо – рекъл мъжът. – Хюго Баскервил профуча покрай мен на черната си кобила, а зад него безшумно препускаше найстраховитата хрътка, която някога съм виждал. Бог да ми е на помощ, ако подобно адско изчадие някога ме погне!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
